The Beta's Anchor (Liam Dunbar) [BG Translation]

Глава 9

„Значи семейство Уилкот бяха първи.“ Стайлс обясняваше на татко. „ Поне първите, за които знаем. Четири убийства. Шон, брат му и родителите му. Били са убити от професионален наемен убиец наричан Немият. Въпрос на уръжие, военна томагавка. Но Немият беше убит от Питър Хейл след като опита да взриви Дерек в мината „Клеймор“. След това Демарко. Той достави кега на партито в къщата на езерото на Лидия. И са го обезглавили пред колата му.“

„И на следващата вечер 23 годишната Кери Хъдсън.“ Каза Скот и му подаде листа. „Това е лист с имена на хора, които трябва да бъдат убити.“

„Вътре са всички свръхестествени същества. Това е само част от него. Останалата част все още не е разкодирана.“ Казах аз.

„Кой намери листа?“ Попита баща ни.

„Лидия.“ Каза Стайлс.

„Как?“ Попита той.

„Тя го написа. Всъщност го преписа.“ Каза Скот.

„Банши?“ Попита баща ни. Кимнахме.

„Колко красиво.“ Каза, гледайки листа. „Добре, какви са тези цифри до имената?“

„Опитваме се да разберем.“ Каза Стайлс. „ Но първо трябва да знаеш, че кода беше разкодиран сключ за шифъра.“

„Чакай. Нещо като ключова дума?“ Попита татко.

„Всъщност беше име.“ Казах аз.

„Алисън.“ Измърмори Скот.

„Името ѝ отключи една трета.“ Обясних.

„И сега мислим, че има още две имена, с които ще ги отключим.“ Каза Скот.

„И те ще ни дадат останалата част от имената.“ Добави Стайлс.

„Добре.“ Измърмори татко. „Как ще разберете останалите кодови думи?“

„По същият начин, по който разбрахме първaтa.“ Казах аз.

„Лидия.“ Съгласи се Скот.

„Лидия се стресира толкова много около това. Цял уикенд е в къщата на езерото, опитваща се да разбере останалите две ключови думи.“ Обясни Стайлс.

„Не знаехте за Демарко и Кери, а? Подчерта татко. „ И какво за тези две имена на листа? Кейлин Бетчър и Елиз Таун? И те ли са върколаци?“

„Не знам.“ Каза Скот. „ Но Дийтън каза, че Неметонът ще привлече свръхестествените същества тук.“

„Тук в Бийкън Хилс. Или в страната. Популацията на Бийкън Хилс в момента е под 30 000.“ Каза татко.

„И спада.“ Добавих.

„Но, ако говорим за страната значи са около 500 000.“ Каза ни той. „За колко точно върколака, баншита, кицунета и каквото по дяволите още съществува говорим? И какво ако следващата дума не отключи 12, а 100 имена?“

„Не мислим, че ще бъдат толкова много. Има си лимит.“ Обясних.

„Заради числата.“

„Мислим, че когато отключим всички имена ще бъде до 117 милиона.“ Казах.

„Откраднати от сейфа на Хейли използвани, за да се финансират тези убийства. Някой, който иска всички свръхестествени същества в Бийкън Хилс мъртви.“ Обясни Стайлс.

„И кодираният лист излиза. И някак си те се докопват до него.“

„И ключовата дума.“ Стайлс прекъсна баща ни.

„И след това тръгват след хората в този лист.“ Продължи той. „ Те са убийци без усти, томагавки и термо въжета, които могат да ти откъснат главата.“ И ни показа няколко снимки.

„Може ли да погледна?“ Попитах, гледайки към тях.

„Кери беше намушкана.“ Каза баща ни.

„Какъв е този белег?“ Попитах.

„Все още не сме сигурни. Чакаме медицинския доклад.“ Каза баща ми. „ Има само едно нещо, което не разбирам. Как наемният убиец е знаел, че Демарко ще бъде в къщата на езерото?“

„Всички знаят, че доставя кегове на тийнейджъри за допълнително пари.“ Каза Скот.

„Значи, че който е поръчал кега е убил Демарко.“ Обясни Стайлс.

„Да и е бил на някой от партито.“ Започнах аз.

„Ученик.“

~~~~~~~~~~

Със Скот вървяхме към следващия си час. Кабинетите бяха точно един до друг. Когато минахме покрай съблекалните чухме ръмжене. Спогледахме се и влязохме. Видяхме Дерек да държи Лиам, който беше във върколашката си форма, за врата.

„Лиам.“ Каза Скот. Той ни погледна. Започна да се успокоява.

„Беше прав. Ядосан е.“ Каза Дерек и го пусна.

„Този е твоят.“ Каза Скот и му подаде стик за лакрос.

„Отивайте в час. И двамата.“ Каза Скот, след като звънеца заби.

Лиам вървеше към мен и хвана ръката ми, когато излизахме от съблекалните.

„София, наистина много съжалявам за това, което казах на партито. Не го мислех.“ Каза Лиам с мек тон.

„Знам, беше от пълнолунието. Знам какво може да направи.“ Отговорих.

„Не знам защо, но когато съм около теб се успокоявам.“ Каза той и се сетих какво каза Скот. Че аз ще бъда неговия котвата към човечността му. „Наистина те харесвам и искам това да сработи.“

„Мисля, че можем да опитаме.“ Казах, изчервявайки се.

Очите му заблестяха. Хвана ме през талията и ме целуна.

~~~~~~~~~~

Излязох навън след часа, за да видя тълпа покрай автобус. Видях Скот и Стайлс и отидох до тях. След това видях как Лиам върви към едно от момчетата от другото училище.

„Брет!“ Извика той. „Исках да ти кажа...“ Започна да диша тежко.

„Ох, не.“ Казах.

„Приятна игра.“ Завърши той.

„Това беше сладко, Лиам.“ Този Брет се засмя. „Това ли ти казаха да правиш, за да контролираш гнева си? Да се извиниш и всичко е наред? Ти унищожи колата на треньора.“

„Платих за нея.“ Промърмори Лиам.

„Да, ще си платиш за това. Ще те разцепим на две на терена.“ Каза през зъби. „И вината ще бъде изцяло твоя.“ И тогава забелязах, че ръката му кърви.

„Ръката му.“ Казах.

„Хей, какво става гимназисти? Добре дошли в малкото ни училище. Как я карате? Аз съм Стайлс.“ Подаде ръката си. Никой не се здрависа с него. „Това е ръкостискане. Ъм, много сме развълнувани за играта довечера. Ъм, нека израем чисто, става ли? Добре, ще се видим на терена.“ Заекна той и изхвърча, завличайки Лиам с него.

Завлякохме го до съблекалните и го вкарахме под душа. Включих студената вода, за да се успокой.

„Добре, спокоен ли си вече?“ Попита Стайлс. Без отговор.

„Софи,“ Започна той. „мисля, че е по-добре да стоиш дале-“ Лиам започна да се успокоява, когато Стайлс каза името ми.

„Не! Остани!“ Извика Лиам и се върна към нормалната си форма. Опря се на стената.

„Тази кола, която си повредил.“ Каза Скот след няколко минути. „ Мислех, че каза че е била на учителя ти.“

„Той беше ми също така и треньор.“ Каза Лиам. „Накара ме да седя на скамейката за целия сезон.“

„Какво направи?“ Попита той.

„Получих няколко червени картона.“ Промърмори Лиам.

„Само няколко?“ Попита Стайлс изненадано, а аз го изгледах ядосано.

„Трябва да бъдеш честен с нас.“ Обясни му Скот. „ Какво друго се случи?“

„Изгониха ме от училището.“ Накрая каза той. „Изпратиха ме на психолог за оценка.“

„Какво казаха?“ Попита Скот.

„Периодично експлозивно разстройство.“ Отговори той.

„П.Е.Р.? Ти наистина имаш П.Е.Р.? Страхотно.“Попита Стайлс. „Страхотно. Даде сили на ходеща бомба.“

Ударих го зад врата.

„Дадоха ли ти нещо за това?“ Попита Скот, игнорирайки ни.

„Риспердал. Това са антипсихотични.“ Отговори Лиам.

„Ох, става и по-добре.“ Подчерта Стайлс.

„Но не ги взимам.“

„Очевидно.“ Каза Стайлс.

„Не мога да играя лакрос. Изморявам се.“ Обясни той.

„Добре.“ Въздъхна Скот. „ Лиам, мисля, че не трябва да играеш. Кажи на треньора, че крака все още те боли.“

„Не, не! Мога да го направя.“ Каза Лиам. „Особено, ако вие сте там.“

„Лиам, не е само заради играта.“ Казах.

„Мислим, че този, който е убил Демарко може да е в отбора.“ Каза Скот.

„Кой е Демарко?“ Попита той.

„Този, който донесе бира на партито. Този който беше обезглавен.“ Каза Стайлс. „ Сети ли се?“

„Мислим, че този, който е поръчал кега е убил Демарко.“ Каза му Скот. Лиам погледна надолу сякаш мислеше.

„Лиам? Знаеш ли нещо?“ Попитах.

„Не знам кой е поръчал кега.“ Каза той. „Но знам кой го плати.“

„Гарет.“