The Beta's Anchor (Liam Dunbar) [BG Translation]

Глава 18

Пристигнах на партито, а там вече всички пиеха. Лиам реши, че ще дойде сам, така че аз отидох със Скот. Отидох до мястото, където бяха напитките и си взех черешова водка. Отидох да потърся Лиам и Мейсън.

Подскочих, когато усетих две ръце на гърба си.

„Хей, успя да дойдеш." Чух как Мейсън вика в ухото ми. Кимнах и отидохме при Лиам.

„Намерих момичето ти!" Каза Мейсън, хващайки се за ман, за да не падне. Лиам погледнa нагоре и се усмихна.

Подаде ми ръка и седнах до него на масата. Имаше бутилка от газирана вода, но вътре имаше ликьор. Изпи цялата бутилка на един път. С Мейсън се спогледахме изумени.

„Няма да ми кажете да забавя?" Лиам попита Мейсън.

„Всъщност, щах да ти кажа да продължаваш. Мисля, че трябва да се напиеш. И имам предвид да залиташ, да си паднеш на задника и да припаднеш с глава над тоалетната чиния." Каза той, карайки ме да се засмея.

„Защо?" Попита Лиам, усмихвайки се.

„Може би когато те попитам какво става ще бъдеш достатъчно пиян, за да не ме лъжеш." Каза Мейсън, а Лиам погледна надолу. „Не питам, защото искам да знам. Питам, защото искам да помогна."

Изправих се от масата, за да отида да си взема друга напитка и Лиам реши да дойде с мен.

„Отивам да си взема друга напитка." Каза той, като почти падна. „Да, започва да ме хваща."

Вървяхме, докато Лиам не ме притисна нежно до едно дърво.

„Хей, скъпа." Прошепна Лиам, увивайки ръцете си около талията ми, а аз мойте–около врата му.

Той ме погледна в очите и заби устните си в моите. Целувката се разгорещи много бързо. Езикът му мина през долната ми устна, но аз реших да го подразня малко. Той разбра и премест ръцете си до задника ми и го стисна, а аз изпъшках. Той се посмихна и пое възможността да пъхне езика си в устата ми. Целувахме се, докато и на двамата ни трябваше въздух. Отдръпнахме се и той притисна челото си до моето.

„Обичам те, София." Прошепна той спокойно. Момчето, което обичам току-що миказа, че ме обича. Погледнах го в очите. Бяха пълни с любов и надежда.

„И аз те обичам, Лиам." Казах без да се замислям. Той се усмихна и ме целуна нежно.

Той се отдръпна от мен и почти падна. Щях да го хвана, но всичко около мен се размаза и едва можех да различа нещо. В този момент чух, че Скот и Мейсън идват. Мейсън хвана Лиам, а Скот хвана мен и ни заведоха до масата.

„Колко са пили?" Попита Скот.

„Не толкова, че да ги докара до това положение." Отговори Мейсън.

„Ари, колко пи?" Попита ме Скот, навеждайки се, за да е на моето ниво.

„Ъм...само една." Промърморих.

„Нещо се случва. Трябва да ги изведем от тук. Мисля, че ще трябва да, ъм..." Той спря, защото щеше да падне.

„Ти колко пи?" Мейсън попита Скот.

„Нищо. Дори и глътка." Отговори Скот. „Не е от напитките. Музиката е. Трябва да...трябва да я изключа. Не ги изпускай от поглед." Той посочи мен, Лиам и Малия.

След няколко минути усетих, че някой ме повдига.

„Хей, какво правите? Това са приятелите ми." Каза им Мейсън.

„Приятелите ти са в нетрезво състояние. Трябва да бъдат ескортирани навън." Някакъв мъж му каза.

„Добре, ще отида с тях." Каза Мейсън.

„Това няма да бъде необходимо." Каза му мъжът.

„Казах, че те са ми приятели..." Започна Мейсън, но някой го избута и той падна.

Заведоха ни някъде и ни хвърлиха на земята. Паднах до Лиам. Той беше припаднал. Чух разговор, но не разбирах за какво си говорят. Изведнъж музиката спря и аз можех да виждам. Седнах и видях как Дерек и Брейдън се бият с мъжете, който ни отведоха. Лиам изпъшка до мен и аз погледнах към него.

„Какво се случи?" Попита ме той.

„Не знам." Казах. „Не знам."