Най-сетне успях да я изкарам на брега. Тя отвори очи и видя че сме на някакъв остров и се разплака. През сълзи каза:
-Как ще се измъкнем от тук? Това е невъзможно!
Аз и казах:
-Няма нищо невъзможно!
Тя кимна с глава в знак на съгласие. Минаха две години. Ние не се бяхме измъкнал от този остров. Аз имах и план "б" разбира се. Бях построила сал в случай че нищо друго не помогне. Така се качих ме на сала и потегихме.
