Днес бе много дълъг ден не знам откъде да започна да разказвам.
Ще започна от самото начало.
Станах отидох в банята извърших процедурите си. След това си избрах дрехи:те бяха едни светло сини дънкови къси панталонки и една горе долу синьо лилава тениска. Обух черните кецове(така се водят) на Gucci и тръгнах да обикалям из квартала. Да много обичам като ми е скучно да се разхождам.
Та разхожда се из квартала и обиколи всички блокове, отидох до 124 СУ, после до 44 СУ, после до 49 СУ, после до 125 СУ(миналото ми училище), после до 23 СУ (училището след 23СУ), после до бившата ми детска градина. Днес явно ми бе ден за обиколки.
По случайност като минава покрай 125 СУ видях най-добрия си приятел от детството ми Дани, смисъл още като бях на 5 години. Не можах да повярвам на очите си, просто го гледах и мигах на парцали.
Той като се обърна към мен аз спрях да мигам.
Поздрави ме и аз също.
Аз:
-Д-д-д-Дани т-ти к-как?
Дани:
-Пхаха момиче спри да заекваш. Знаеш ли колко си смешна.
Аз:
-Хей н-не се ш-шегувай.
И се обърнах с гръб към него.
Дани:
-О не не мога. 😂😂🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣
И да Дани започна да се смее като че ли е видял funny cats and dogs. Направо ми се щеше в този минент да му се скарам ама и на мен ми стана смешно и двамата започнахме да се смеем.
Най-накрая не заеквах.
Аз:
-Дани как са Мими, Теди и Кали?
(понеже той ги познава и учихме в едно училище аз използвам възможността да разбирам как са)
Дани:
-Амиии.....Мими е болна. Вече 1 месец не е на училище. Теди постоянно ми се бута
(Теди го харесва) и не мога да дишам, а КАЛИ амиии....тя след като ти офейка от училището тя стана най-голямата злобарка.
Аз:
-Първо Мими как?
Дани:
-Пневмония
Аз:
-Второ Теди как така?
Дани:
-Не знам но е много досадно
Аз:
-Трето, Теди злобарка не не не не не няма начин.
Дани:
-Има даже имам доказателство.
Аз:
-Покажи.
И ми показа клип,защото знаеше че няма да му повярвам.
Наистина това бе Най-странното нещо което видях. Та Кали бе една от най-добрите в училище. Как? Защо? Кога? Какво е станало че да е такава? Тези въпроси не ми излизаха от главата. Най-накрая Дани наруши тишината.
Дани:
- Хей ам какво ще кажеш да се разходим в Борисовата градина?
Както винаги Дани очакваше от мен отговор "не".
Аз:
-Добре.
Хайде не се мотай!
Дани:
-Е това не го очаквах! Уоу!
Аз:
-Кое?
Дани:
-Ами ти винаги ми отказваш и.....сега като се съгласи се учудих.
Аз:
-Ами да промених се. От кучката на 23СУ СТАНАХ добро момиче.
Дани:
-К'во? Я пак?
Аз:
-Ами да сега съм добра. Мисля пак да стана гадна и безкруполна ноо още не съм решила.
Дани:
-Момиче ти беше тази на която й падаха в краката и малки и големи. И ще оставиш това. Ти не помниш ли че си.....
Аз:
-Да не си посмял да го кажеш!
Дани:
-Добре, добре.
Тръгнахме към парка и всички хора покрай които минех ме гледаха със страх. Чудесно просто няма на къде по лошо да стане.
Изведнъж един мъж дойде при мен сякаш продавайки ми бонбон и аз го взех. За щастие баща ми ме научи как да различавам бонбони с приспивателно и отрова от обикновени бонбони. Аз го огледах. Е явно имало на къде да стане по лошо. Извъртях очи и се направих че изяжда бонбона който ми даде непознатия а бонбона падна в лявата ми ръка. Супер.
???:
-Е момиче хареса ли ти бонбона?
Аз:
-Ами сам разбери.
И му подадох същия бонбон и му казах че този му е от мен и той го лапна. Идиот.
Аз:
-А на теб хареса ли ти?
???:
-Ъъъ аз такова....ще си платиш!
И припадна от приспивателното. Хихи какъв идиот.
Свърших е разходката и се прибрахме по домовете си. Аз ритах футбол с момчетата.
Димо
Яни
Борис.
След това се прибрах в къщи и си легнах и не заспах.
