От два дена не бях излизала от два дена.
Станах измих си зъбите,лицето,облакох си в моя стил цялата в черно. Любимия ми стил.
Рових си в телефона и изведнъж Ради ми звънна. Каза ми че ще излиза и че иска да тренираме паркур и аз приех.
Стигнах до училището ми в чийто двор се чакахме винаги. Първо отидохме до нейния дом и там видях Рори. Отворих леко врата и от стаята се чу крясък "НЕ". Изплаших се и влязох.
Рори беше в ръцете на Ради аз го взех и го подържах. Много се зарадвах. Ради ми каза да й го дам и аз само се намръщих и й го дадох. Тогава тя го взе и боквално го метна и затвори вратата. Аз се изплаших но после се успокоих и си отдъхнах тежко. Четях си от Whattpad. Стана 17:15 и Ради ми каза че трябва да тренираме и аз изръмжах.
Казах й че трябва да се прибирам и се запътих към спирката, на спирката срещнах някой на който не мислех че ще попадна вече това беше Ефе. Не повярвах на очите си и мигнах няколко пъти. Тогава той ме видя и ме поздрави с усмивка и аз направих същото. Не знаех какво да му кажа и ми изкочи идеята да го заговоря за k-pop. Започнах да говоря за новата песен на Itzy която е Isy, бъбрих ли бъбрих Ефе научаваше много нови неща и нямаше време да каже нищичко защото аз само бъбрих. Най-сетне спрях и си поех дълбоко въздух.
Ефе само каза:
-Леле как каза всичко това на един дъх.
Честно казано и аз се учудих. Само повдигнах рамене в знак "не знам".
Най-накрая стигнах спирката и казах "чао" на Ефе, а той ми каза да му пиша като се прибера. Аз слезнах от трамвая. Отидох до входната врата видях Димо да седи и ми изглеждаше много тъжен. Аз му обърнах малко внимание чудейки се. Просто си отключих и влязох. Прибрах се, писах на Ефе и целия ден мина в чат с него.
