Не можех да повярвам че това е собствената ми майка. Тя ми каза:
-Мила не сме се виждали от толкова дълго време нека си отидем в града и всичко да е както пре....- не довърши думите си и нещо я удари по главата и тя се свлече на земята като че ми беше умряла. Аз не знаех какво става и преди да се усетя нещо и мен ме удари по главата и аз паднах. Като се свестих видях, че съм на някъкво непознато място. За щастие и майка ми беше там. Бяхме завързани за някъкви мачти като на кораб. След малко се чу как въпросното нещо тръгна към морето. Бяхме все по надълбоко. Сигурно стигнахме до 40 метра дълбочина. Някъкви си там с маски ни хвърлиха в морето. За щастие аз успях да се измъкна благодарение на джобното ножче в джоба ми. Оставаше да спася само майка ми. Потопи се и я извадих на брега.
