Станах от кревата и направих "процедурите си" в банята. Облякох се и отидох в кухнята. Там заварих майка ми да чете нещо из Facebook и реших да се възползвам за да я стресна.
Потърках злобно ръце и закрачих към майка ми. Бях зад нея и извиках. Тя се стресна, а аз започнах да се смея като пълен идиот. Майка ми се обърна и видя мен. Аз още се смеех.
Майка ми: Абе дете ще ми докараш инфаркт някой ден. Аз:*смеейки се* Да си беше видяла физиономията. Майка ми: Да да да. Добре сега да отиваме до мола за да нопазаруваме. Аз:*вече спряля да се смея* Ама чакай какво, къде, как? Майка ми: До "Сердика център". До Billa. Аз: Аааааа добре. Майка ми: Айде по бързо. Аз: Ок ей сега викам и Крисо(по-малкия ми брат)ако се съгласи. Майка ми: Добре.
*влизам в стаята* Аз: Малъъъъък! Идвай! Веднага! Крисо: А да какво? Аз: Амииии мама те чака да ти каже нещо! Крисо: Какво да ми каже? Аз: Амиии не знам. Идвай! *тръшнах вратата* Крисо: Офффффф доообреееее.
*влизаме в кухнята* Крисо: Да какво има? Майка ми: Ще ходим до мола искаш ли? *очите на Крисо светнаха* Крисо: Да,да,да! Хайде,хайде,хайдеееее! Аз: Ъгх добре разбрахме че искаш. Крисо: Ама....... Аз: Няма ама. Майка ми: Спрете да се карате и отидете да се обуете. А и Крисо:*в един глас* Добре.
*вече в мола* Вървяхме към Billa и с майка ми и Крисо обсъждахме какво да сготвим.
*обсъждането* Аз: Мамо защо не сготвим пълнени чушки. Майка ми: Ами да ти кажа честно и на мен ми се ядът пълнени чушки. Крисо: На мен пък ми се ядът спагети. Аз: Не може малчо. Крисо: И защо? Аз: Защото батко Иван(приятеля на майка ми) няма да яде. Крисо: Ъгх вярно. *изруга под нос ама не чух какво точно* Аз: Тааа пълнени чушки ли ще е? Майка ми: Ами да
Крисо само скръсти ръце и продължи да върви с нас. Изведнъж нещо му привлече вниманието:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Аз: Аспержи. Крисо: Аспе...какво? Аз: Аспержи малчо. Крисо: Ааа сега разбрах. Аз: Е най-сетне.
*взимайки нужните продукти* Майка ми взимаше нужните продукти и се насочихме към следващото т.е. нашите капризи.
Крисо: Мамо може ли от това? Майка ми: Да взимай, но вземи и за сестра ти. Крисо: Добре де добре.
След още мнооого такива се насочихме към изхода.
*на спирките* Вървяхме към спирката на трамвай 20 и чакяхме 4 минути. Бяхме за 2 спирки с този трамвай. После отидох ме при спирката на трамвай 22 и го чакахме 19 минути. Аз си чаках и си четях от Wattpad, Крисо седеше и скучаеше, майка ми гледаше кога ще дойде трамвая.
*вкъщи* Седях на стола и си четях от Wattpad. Майка ми почна да готви и мрънкаше.
Майка ми: Ей деца няма ли да помогнете. Аз: Да с какаво? Майка ми: Ами *заповеди* Аз:добре започвам. Крисо: Ами аз. И аз искам да помагам. Майка ми: Ти *заповеди* Крисо: Добре започвам.
*най-сетне* Най-накрая това свърши. Майка ми тикна тавата в печката, седна и си отдъхна. Аз и Крисо също.
*вечеря* Таа опитахме пълнените чушки. Бяха уникални. Не говорехме изобщо. Никой дума не продума.
*след вечеря* След вечеря си легнах и заспах докато не започна еженощния бой с възглавници и така до 3 часа (попринцип).
