My worst enemy

2 Част

---На обяд---
Всички се запътиха към столовата. Тя беше извън сградата. Отидохме и си взехме от обяда, който предлагаха. Хий Янг ме покани да седна до нея. Седнахме на една от масите и започнахме да ядем. Беше ми малко трудно, защото имаше само пръчици, а аз не бях свикнала да ям с тях.
-Ооо, новата. - чух познат глас.
Вдигнах глава и видях момчето от вчера да стои до масата ни с още 6 момчета.
-Ооо, твърдия. - усмихнах му се, оставяйки пръчиците в таблата ми.
-Нещо май ти е трудно да ядеш. - погледна към обяда ми.
-Да ме научиш ли искаш? - погледнах го предизвикателно.
-Аз на нещо друго искам да те науча. Не на това.
-Как да сядам върху твърди неща?
-Може би.
-Предпочитам да е някой от приятелите ти. Изглеждат ми по-надеждни от теб. - погледнах към момчетата.
Той направи недоволна физиономия и тръгнаха.
-Уоу.. - чух Хий Янг.
-Какво? - погледнах я.
-Никой не му е говорил, както ти сега.
-И защо? Толкова ли е специален?
-Той е момчето, което всяко момиче иска.
-С едно изключение. - прекъснах я.
-Води му се слава на лошо момче. Казват, че е доста добър в леглото.
-В това да спи ли? Не е видял мен.
Тя се засмя.
-Казват също, че ако не бъдеш избран от него, никой няма да те иска.
-Че той да не е божество? - извъртях очи. - А как се казва всъщност?
-Ким Намджун.
Погледнах към тях. Той стоеше с гръб към мен. Забелязах, че един от приятелите му ме гледа. Имаше безизразно лице, а косата му беше тъмно синя. Обърнах се към новата ми приятелка.
-Как се казва този със синята коса? - попитах я.
-Ким Техьонг.
-Хубав е.
-Всички от тях са хубави.
-Ти така си мислиш. Хайде, да ядем. - подканих я.
---След училище---
Господин Канг ме извика да ми даде униформата. Отидох при него и я взех. Поклоних му се и тръгнах. Пред голямата сграда ме чакаше колата, която ме беше докарала сутринта. Отидох до нея и се качих. Мъжа, който я караше потегли. След не повече от 10 минути вече си бях вкъщи. Качих се в стаята ми и легнах на леглото. Въздишах шумно. Не си представях първият ми ден в училище да премине така. И за какъв, за Бога, се мислеше, че е този идиот? Той щял да определя дали някой ще ме иска в това училище или не. Как ли пък не! Вярно е, че изглеждаше секси, но игрите му върху мен няма да сработят. Не бях глупава, като другите момичета в това училище.
Станах от леглото. Съблякох дрехите, с които бях цял ден и си облякох пижамите. Взех учебниците ми, седнах на стола пред бюрото и започнах да уча.
---21:00---
Боже, тези хора дават ужасно много домашни. Най-накрая бях готова. Взех си телефона и слязох долу, за да вечерям. Седнах при родителите ми и започнах да се храня.
-Как мина първия ден в училището? - попита ме майка ми.
-Добре. - отговорих просто и бързо.
-Намери ли си вече приятели?
-Да.
-Радвам се. - усмихна ми се топло.
-Как ти се струва? - попита баща ми.
-Става. Не е зле.
Училището може да не беше зле, но хората вътре бяха пълни идиоти. Особено онзи надървения. Какъв му беше проблема? За какъв се мисли, че да ми говори толкова надменно? Видяхме се два пъти и веднага започна да ми се прави на голяма работа. Няма да оставя нещата така. Няма да му позволя да ме тъпче, както прави с всички останали.
---На другия ден в училище---
С Хий Янг седяхме на столовете в класната стая и чакахме часа да започне. Или поне съучениците ни да благоволят да дойдат. Бяхме много малко в стаята, а оставаха само 5 минути до началото на часа. Момичето до мен ми говореше за пиесите в училището и как иска да участва, но не са я приели. По-скоро ми се оплакваше.
-Хий Янг.. - прекъснах я. - Разкажи ми за онези момчета.
-Кои?
-Онези идиоти от вчера.
-Ааа, за групата на Намджун ли?
-Същата.
-Еми, имената им са Ким Сокджин, Мин Юнги, Джънг Хосок, Парк Джимин, Джън Джънгкук и другите двама ги знаеш. Джин е известен с красотата си. Възприемат го като най-красивия в групата им. Юнги е леденото момче. Хосок е винаги весел и постоянно се усмихва. Джимин е перверзника. Джънгкук е този с хубавия глас. Техьонг е този, който винаги се старае да изглежда добре и постоянно носи Гучи. А Намджун е най-секси от всички. Казват и че е най-добър в леглото от всички. Той е нещо като техен лидер.
Секси.. Как ли пък не. Този Техьонг някак си ми привлече вниманието. С този негов сериозен поглед, красиво лице, тъмно синя коса.. Беше толкова секси и привлекателен.
Изведнъж вратата се отвори и седемте момчета влязоха. Все още знаех само двама от тях и не можех да различавам кой кой е. Намджун ме погледна. Аз пък гледах Техьонг. Говореше си нещо с едно ниско момче и хубави устни. Забеляза, че го гледам. Усмихна се леко и се отдели от момчетата, идвайки към мен. Взе един стол и седна до мен. Огледа цялото ми лице, след което се усмихна широко. Боже, имаше прекрасна усмивка.
-Здравей. - поздрави ме.
-Здрасти. - казах тихо.
-Ти си новата, нали?
-Д-да. - защо заеквам??
-Аз съм Техьонг.
-Аз съм Иванета.
-Забелязах, че не се разбирате много с Намджун. Между нас да си остане.. пълен дръвник е, когато говори с красиви момичета. - шепнеше той.
Той ме нарече „красива“!
Засмях се.
-Искаш ли да излезем някой път? - намигна ми.
-Не знам. Може.
-Техьонг, идвай! - чух как едно от момчетата вика.
-Дай ми номера си, за да се разберем. - игнорира момчето, което го викаше.
Написах номера си на един лист от тетрадката ми. Скъсах го и му го подадох. Той го взе, намигна ми и отиде при приятелите си. Какво, по дяволите, се случи току-що? Аз му дадох телефонния ми номер.. Какво направих?
Погледнах към тях. Техьонг размаха листчето пред лицето на Намджун, смеейки се. Намджун го гледаше лошо и сякаш му оставаше малко преди да го удари. Господин Канг влезе в стаята и всички си седнаха на местата. Хий Янг ме побута и се обърнах към нея.
-Какво беше това? - попита ме, шепнейки.
-Кое?
-Даде му номера си.
Господина започна да говори, а ние млъкнахме. Дори аз не знам защо му го дадох. Сякаш ми беше въздействал някакси. Това изобщо не беше типично за мен.