My worst enemy

9 Част

До 10 минути вече бях пред училище. Съучениците ми тъкмо си прибираха багажите в автобуса. Отидох до тях и прибрах своя. Видях Хий Янг и отидох при нея. Прегърнах я. Господин Канг ни каза да се качваме. Хванах ръката на Хий Янг и я дръпнах. Влязохме последни и започнахме да си търсим места. Изведнъж Хий Янг пусна ръката ми. Обърнах се рязко. Видях приятелката си седнала до Джимин. Погледнах я въпросително.
-Днес тя ще стои до мен. - отвърна ми Джимин.
-Защо си...
-Иви, ела при мен. - бях прекъсната от Техьонг.
Погледнах към седалката зад Джимин, където стоеше Техьонг. След това и към Хий Янг. Толкова се беше зачервила. Не смееше да обърне главата си към Джимин. Повдигна главата си бавно към мен. Въздишах и седнах до Техьонг. Той се приближи до мен и ме целуна.
-Извинявай, че те откъснах от приятелката ти, но първо Джимин искаше да седне до нея и второ, понеже няма да сме в една стая. - каза той, леко навеждайки глава.
-Няма проблем. - усмихнах му се.
-Обещавам, че щом пристигнем ще си те върна на Хий Янг.
-Добре.
Той се усмихна и хвана ръката ми, преплитайки пръстите ни. Поставих глава на рамото му и затворих очи.
-Ще спиш ли? - попита ме той.
-Да. Снощи не можах да спа много добре и сега съм изморена.
-Добре. Ще те събудя щом пристигнем.
-Благодаря. - усмихнах се.
---След 2 часа---
-Хей, Иви. Събуди се. - чух гласа на Тете.
Разтворих леко очи и изправих главата си. Огледах се сънено. Видях как всички започват да слизат от автобуса. Да не би да сме пристигнали?
-Спряхме да хапнем нещо. - обясни ми той.
-Оу, добре.
Изправих се и се протегнах, прозявайки се. Тръгнах да слизам от автобуса. Тете хвана ръката ми и ме дръпна към заведението. Седнахме на една маса. След малко се появиха и Джимин и Хий Янг. Седнаха до нас. Всички си поръчахме нудълс. Джимин и Тете започнаха да си говорят за нещо, а аз се опитвах да се разсъня.
-Като гледам хубаво си си поспала. - засмя се Хий Янг.
-Да. Снощи не ми повървя със спането и сега си наваксвам.
-Мисля, че Техьонг не те викна при себе си, за да преспиш целия път.
-Съвсем права е. - намеси се Тете.
Четиримата се засмяхме.
-А ти Джимин, не смяташ ли, че е малко рисковано да отвличаш приятелката ми в мое присъствие, в прочем, че още не ти е гадже? - погледнах го с присвити очи.
Той ме погледна леко уплашено. Не знаеше как да ми отговори. Започна да заеква. Целия стана чевен като домат. Засмях се.
-Спокойно, Джимин-ши. Не хапя.. Много. - намигнах му.
Поръчките ни дойдоха и започнахме да се храним. Щом всички бяхме готови, се върнахме в автобуса. С Тете си седнахме на местата. Несъзнателно се обърнах настрани и видях как Намджун сяда на седалката до мен. Защо сядаше тук? Мястото му не беше тук. Не отделях поглед от него, но той така и не ме поглеждаше. Пак ли щеше да ми се прави на интересен? Извъртях очи и се обърнах към Тете.
---След 1 час---
Вече бяхме пристигнали. Слязохме от автобуса. Взехме багажите си и влязохме в хотела. Господин Канг започна да ни обяснява за закуските, обедите и вечерите. За свободното ни време и т.н. Не го слушах особено. Просто исках да се кача в стаята ми и да си почина. Щом свърши с обясненията ни каза да внимаваме и тръгна към своята стая. Хванах Хий Янг за ръката и тръгнахме към нашата. Стаята ни беше точно до тази на Техьонг и Намджун. Защо точно той трябваше да е с Тете? Не можеше ли вместо него да бъде Джимин? По-приятен ми е от Намджун.
Оставихме багажите си на земята. Стаята беше наистина много хубава. Излегнах се на леглото. Беше толкова меко и комфортно. Хий Янг легна до мен и ме погледна.
-Забелязах, че не си много доволна от факта, че Намджун е до нас. - каза тя.
-Правилно забелязваш.
-Но защо?
-Не ми е приятен.
-Все още не виждаш, че той те харесва. - намуси се тя.
-Не ме харесва, Хий Янг. Мрази ме.
-Не е така. Не виждаш ли колко лошо гледа Техьонг? И днес в автобуса седна близо до теб. И според теб защо е в съседната стая? Не виждаш ли? Той те харесва.
-Само ти така мислиш. Със сигурност няма да причини на Техьонг това да отнеме гаджето му.
-Точно затова нищо не прави. Защото той държи на приятелите си.
-От къде го познаваш толкова? - погледнах я въпросително.
-Като малки бяхме приятели, но после той тръгна по грешния път и се отдалечихме.
-Виждам значи колко държи на приятелите си.
-Аз съм момиче все пак. А и не бяхме толкова близки. - млъкна за секунда и се замисли. - Ще ти докажа, че те харесва.
-Няма да успееш, защото не е вярно.
-Както кажеш. - повдигна рамене и се усмихна.
Стана от леглото. Отиде до куфара си и клекна до него.
-Искаш ли на басейна? Ще викнем и Техьонг и Джимин.
-Добре. Става.
-Супер. - усмихна се широко и започна да рови в куфара си.
-Аз ще отида да ги попитам.
Тя само кимна. Станах от леглото. Излязох от стаята и първо отидох до тази на Джимин и Куки. Почуках и Джимин ми отвори.
-Здравей. - усмихнах се.
-Здравей. Защо си тук?
-С Хий Янг решихме да отидем до басейна и се питахме дали искаш да дойдеш.
-Добре. Съгласен съм.
-Аз също искам. - чух гласа на Куки.
След малко се появи, усмихвайки се със заешката си усмивка.
-Добре. До 15 минути да сте долу.
-Добре. - казаха двамата в един глас.
Джимин затвори вратата. Сега оставаше само Техьонг да се съгласи.