My worst enemy

3 Част

---След часовете---
Колата ме чакаше пред училище. Тръгнах да излизам от сградата, когато усетих някой да ме удря по задника. Обърнах се рязко. Беше Намджун, а зад него бяха две от момчетата.
-Тази поличка доста ти ходи. - каза, усмихвайки се перверзно.
-Сигурна съм, че на теб ще ти отива повече. Щях да ти я дам, но се обзалагам, че доста момичета са ти я предлагали. - скръстих ръце пред гърдите си.
Физиономията му веднага се смени. Не му харесваше да му отговарям. Доближи се и ме погледна лошо.
-Нямаш си и на представа колко лошо мога да се държа с теб. Ще молиш за милост. - говореше тихо и ядосано.
-Как? Ще ме накараш да седна на меко ли?
Цялото му лице стана червено. Засмях се и се отдръпнах.
-До утре, момчета. - погледнах ги, обърнах се и тръгнах към колата.
Вече си бях вкъщи. Родителите ми ги нямаше и бях сама. Качих се в стаята ми и хвърлих раницата си на земята до бюрото. Взех си халата и отидох в банята. Свалих си униформата. Пуснах водата и влязох под душа. Беше толкова хубаво да си вземеш душ след тежък ден.
След 15 минути излязох от банята и се върнах в стаята ми. Отворих гардероба и си извадих пижамите. Облякох се и прибрах халата ми. Реших да седна да си напиша домашните. Седнах на стола пред бюрото, извадих си учебниците и започнах да уча. Изведнъж телефона ми изпиука. Отключих го и видях, че някой ми е писал.
Т:Здравей. Аз съм Техюнг.
Аз:О, здравей.
Т:Как си?
Аз:Добре. Ти?
Т:И аз. Исках да те попитам дали искаш утре да излезеш с мен. На среща.
Аз:Ами, добре.
Т:Супер. В 7?
Аз:Добре.
Т:До утре. ;)
Боже, какво стана току-що? Имах среща с Ким Техьонг.. Боже! Какво ми ставаше? Аз не бях толкова безотговорна. Винаги първо премислям нещата и после действам, а сега приех да изляза на среща с момче, което познавам от 2 дена. Не беше типично за мен.
---На другия ден---
Алармата ми започна да звъни, което значеше, че беше 7 сутринта. Как мразя да ставам рано.. Станах от леглото и закрачих сънено към банята. Измих си зъбите и лицето набързо и се върнах в стаята ми. Взех си униформата от стола и я облякох. Сресах си косата и я вързах на опашка, като оставих два кичура да падат пред лицето ми. Сложих си спирала, гланц и бях готова. Взех си раницата и телефона и слязох долу. Оставих ги на дивана. Отидох до кухнята и си взех ябълка. Изядох я набързо и тръгнах към училище. Влязох в колата, която ме караше всеки ден, и потеглихме. След 10 минути вече бях в училището. Тръгнах към кабинета по физика. Влязох вътре и видях Хий Янг да седи и да си гледа телефона. Усмихнах се и отидох при нея, сядайки на стола.
-Добро утро. - поздравих я.
-Подобно.
-Познай кой днес има среща? - казах с високо вдигната глава.
-Няма начин! С Техьонг?
-Мхм. - поклатих глава.
-Кога?
-Днес следобед.
-Утре искам да ми разкажеш до най-малката подробност.
Двете се засмяхме. Всички влязоха в стаята заедно с госпожата. Седнаха си на местата и часа започна. Постоянно поглеждах към Техьонг, а той всеки път ме гледаше. С всеки наш срещнат поглед ме побиваха тръпки. Това момче ми беше направил нещо. Цялата бях червена и в този случай косата изобщо не можеше да ми помогне, защото не беше пусната. Бях сигурна, че ме е видял и това ме караше още повече да се засрамвам. За момент погледа ми отиде на Намджун. Гледаше мрачно и замислено. Това момче има ли щастливи дни или постоянно е намръщен?
---На обяд---
Вече бяхме в столовата. С Хий Янг чакахме да си вземем обяда. Щом си ги взехме тръгнахме към една от масите, но без да искам се блъснах в някой и целия ми обяд отиде върху мен.
-Боже, извинявай. - започнах да се извинявам, събирайки това, което беше паднало на земята.
-И трябва да се извиняваш. - чух човека пред мен.
Повдигнах глава. Видях момче, което не бях виждала до сега. Изправих се и леко наведох глава.
-За каква се мислиш? Кой ти е дал право да ме буташ? - викаше момчето пред мен.
Тъкмо щях да кажа нещо, когато някой започна да говори преди мен.
-Сеунг, нямаш ли друг, който да дразниш? - чух познат глас. - Знаеш, че не обичам да деля.
Обърнах се и видях Намджун с момчетата. Намджун приближаваше, като не спираше да го гледа в очите с някакси подигравателна усмихна.
-Курвите си ли не обичаш да делиш? Тя е тук от 3 дена, а вече си спал с нея. Браво! Впечатлен съм.
-Скоро може и да стане. Кой знае? - повдигна рамене. - Хайде, сега забирай си келешчетата и изчезвайте преди аз да съм ви изгонил с лошото. - говореше спокойно и с усмивка.
Другото момче се намръщи и тръгна. Намджун се обърна, но преди да тръгне хванах ръката му. Той ме погледна.
-Ъм.. Благодаря. - казах тихо.
-Не се ласкай. Не беше, защото те харесвам. Просто не обичам да деля жертвите си. - дръпна ръката си.
Засмях се и наведох глава.
-Пълен задник си. - казах под носа си.
-Моля? Аз ли? - явно ме беше чул.
-Да, ти. - погледнах го в очите. - Мислех, че има поне малко съвест в теб, но съм грешала. Затова момичетата ти се лепят само за секс. - хванах ръката на Хий Янг и я задърпах да тръгваме.
-Скоро и ти ще си една от тях и ще ме молиш да те чукам. - извика зад гърба ми.
-По-добре да умра.
---След часовете---
Вече си бях вкъщи. Имах само 3 часа да се оправя за срещата ми с Техьонг. Качих се в стаята ми. Оставих си нещата на леглото. Отидох до гардероба. Извадих си халата и се насочих към банята. Съблякох дрехите си. Отвързах косата си, пуснах водата и влязох под душа. Стоях там около половин час. Дори може и да беше повече. Спрях водата. Облякох халата и се върнах в стаята ми. Отворих гардероба и започнах да си търся дрехи. Накрая си избрах това:

Облякох се. Взех си сешоара и започнах да си соша косата. Не след дълго вече беше суха. Сресах я и я оставих пусната. Седнах пред огледалото на гардероба ми и започнах да се гримирам. Не сложих кой знае колко много грим. Гримирах се и бях готова. Оставаше около час и половина, докато да дойде да ме вземе. Седнах на леглото и зачаках да стане 7.