My worst enemy

10 Част

Отидох пред стаята на Тете и почуках. Не чаках дълго и вратата се отвори. Пред мен се показа полуголата фигура на Намджун. Огледах тялото му несъзнателно, но бързо преместих погледа си върху очите му. Сърцето ми започна да бие толкова бързо.
-Аз.. - започнах да заеквам.
-Гледката ли ти хареса? - усмихна се самодоволно.
-Аз.. - усещах колко червена започвах да ставам.
-Защо си дошла?
-Техьонг.. - буквално не знаех какво да кажа.
-Тете! - провикна се той. - Търсят те!
След по-малко от минута Тете се показа на вратата.
-А, Иви. Какво правиш тук? - усмихна се той.
-Аз.. - опитвах се да отделя погледа си от Намджун.
Боже, беше толкова секси..!
-Какво?
-Искаш ли да дойде с мен.. Тоест с нас. - погледнах към Техьонг, леко оплитайки езика си.
-Къде?
-На басейна.
-Добре.
-Супер. Аз.. Отивам да се оправям.
Побързах да се прибера в стаята ми. Влязох, затворих вратата и се облегнах на нея. Боже... Тази гледка... Не излизаше от ума ми. Сякаш беше запечатана. Ах, Намджун.. Защо ми го причиняваш?
-Иви? - чух гласа на приятелката ми. - Добре ли си?
-А? А, да.. Добре съм. - разтръсках глава.
Отделих се от вратата и отидох до куфара ми. Извадих си бански и се облякох.

С Хий Янг си взехме кърпи и излязохме от стаята. Точно тогава излизаха Джимин и Куки. Щом Джимин видя Хий Янг замръзна. Сякаш го бяха препарирали. Засмях се и го бутнах да вървим. Хий Янг беше червена като домат и я беше срам дори да го погледне. Двамата бяха толкова сладки. Слязохме при басейна. Нямаше никой. С Хий Янг си сложихме кърпите на шезлонгите. Точно когато се настанихме, Тете влезе. След него беше и Намджун. Защо той беше тук? Не съм го канила. Техьонг ме видя и дойде до мен. Целуна ме и седна на шезлонга до моя.
-Хий Янг, идваш ли с мен? - обади се Джимин.
Тя кимна и стана. Двамата влязоха в басейна. Аз станах и седнах при Тете. Облегнах се на него и той ме прегърна.
-Какво мислиш? Дали Джимин си заслужава?- попитах момчето до мен.
-Мисля, че той е най-добрия от всички.
-Но ми казаха, че той е най-перверзен от всички.
-Може и да е такъв, но не значи, че не обича с цялото си сърце.
Обърнах се към него.
-А вие господин Ким, заслужавате ли си? - усмихнах се.
-Може би.
Засмях се и го целунах.
-Искаш ли да отидем при тях? - попита ме той.
-Добре.
Двамата станахме. Когато се приближихме до басейна, Техьонг ме вдигна на ръце и скочи в басейна. Изпищях се и започнах да махам косата от очите ми.
-Ким Техьонг! Мъртъв си! - извиках се и започнах да плувам към него.
Той се смееше и се опитваше да избяга от мен. Но аз бях по-бърза и го хванах. Скочих върху него и го потопих под водата. Той ни обърна набързо. Уви краката ми около талията си и сложи ръцете ми върху врата си.
-Бърза си. - каза той с усмивка.
-Като малка тренирах плуване.
-Гаджето ми е спортна натура. - засмя се.
Аз след него също.
-Идвайте да ядете! - извика се Куки.
Излязохме от басейна. Седнахме по шезлонгите ни и започнахме да ядем пилешките хапки, които Джънгкук донесе.
---На следващия ден---
Вече всички бяхме станали и закусвахме. Аз, Хий Янг, Джимин и приятелите му бяхме седнали на една маса. Не знайно защо, Тете го нямаше. И не знаех къде е. Питах приятелите му, но и те не знаеха. Беше доста странно.
-Деца, слушайте ме! - обади се господин Канг. - Днес ще отидем на ски пистата. Понеже сте много, не мога да наглеждам всички, затова искам да се пазите. А и сте достатъчно големи, да се грижите за себе си. Довършвайте закуските си и след половин час ще се чакаме отпред. - каза и седна.
Ако не можех нещо, то беше да карам ски. Бях ужасна в това.
---След 1 час---
Вече бяхме на ски пистата. Бях кълбо от нерви. А и Техьонг все още го нямаше. Къде, мамка му, беше? Съучениците ми започнаха един по един да се спускат. Дори Хий Янг беше почти долу. Докато се чудех какво да правя, някой ме хвана за рамото. Обърнах се и видях Намджун. Извъртях очи и отново погледнах към спускащите се хора.
-Какво искаш, Намджун? - попитах го.
-Защо не се спускаш? - попита ме той.
-Защото не мога.
-Не можеш да караш ски? - чух тихия му смях.
-Млъкни! - казах му ядосано.
-Ще те науча.
-Какво? - обърнах се към него и го погледнах учудено.
-Да. Ще те науча.
Намджун ми помогна да си сложа сноуборда. Показа ми как трябва да стоя и какво да правя. Всъщност беше забавно. На няколко пъти падах, но той идваше и ми помагаше да се изправя. За първи път го виждах толкова мил. Не беше чак толкова зле. Даже предложи да ме черпи пица, когато огладняхме. Седяхме двамата, говорехме си и се смеехме. Нещо, което изобщо не беше типично за нас. Бях свикнала винаги да се караме и да се заяждаме, и това сега ми беше толкова странно.
-Виждала ли си Техьонг? - попита ме той.
-Не. Би трябвало ти да знаеш.
-Не съм го виждал от снощи. - каза и отхапа от парчето пица.
-Странно.
-И преди така е изчезвал, но никога не е завършвало добре.
-Какво искаш да кажеш?
-Винаги, когато изчезва така, сме го намирали с момиче. - каза той. - Но спокойно. Сега си има гадже и се съмнявам да е тръгнал да се зарибява с друга.
Това обаче изобщо не ме успокояваше. Не знаех дали Намджун е прав или просто Техьонг си има някаква работа. Но би трябвало да ми каже, нали?