My worst enemy

6 Част

---На обяд---
Хий Янг днес така и не се появи. Цял ден бях сама. Дори Техьонг нищо не ми казваше. Не спирах да мисля за това, което ми каза Намджун. Какво се опитваше да постигне? Та той му беше приятел. Защо се държеше така? Нищо не разбирах.
Докато размишлявах, някой седна при мен. Вдигнах глава от обяда си и видях усмихнатия Техьонг. Върнах погледа си към храната.
-Как така не си при приятелите си? - попитах.
-Стори ми се самотна и реших да дойда при теб.
-Ти сега ли го забеляза?
-Ив, какво ти има?
-Нищо, просто... Мисля си за нещо. - погледнах го. - Няма значение. - усмихнах се. - Ти вчера така и не ми показа песните ви.
-Да, забравих. Но ти обещавам, че ще ти ги покажа.
Поклатих глава.
-Довечера нашите няма да са в града. Искаш ли да дойдеш? - попита ме, отхапвайки от обяда си.
Думите на Намджун веднага изплуваха в съзнанието ми. „Когато си тръгне след като те изчука... Можеш да ме потърсиш“. Усмивката ми веднага изчезна. Еми, ако беше прав? Ако наистина си тръгне? Ако днес беше вечерта? Но пък не би трябвало да се доверявам на човек, който не ме харесва. Може би просто искаше да ми направи мръсно, за да може после аз да страдам. Но пък и не можех да бъда напълно сигурна. Не трябваше да загърбвам това, че може да бъде прав.
-Иве? - Техьонг размаха ръката си пред лицето ми. - Къде се замисли?
-А? Ъм.. Никъде. - разтресох глава.
-Е? Съгласна ли си?
-Ами.. Ще си помисля и ще ти кажа после. Става ли?
-Добре. Както решиш. Надявам се отговора ти да е положителен.
Аз честно казано, не знаех какъв искам да ми бъде отговора. Ако кажех „не“, щях да покажа, че съм страхливка. Ако кажех „да“, можех да дам основание на Намджун да мисли, че е прав. Какво трябваше да направя?
-Аз се нахраних. - каза Техьонг. - Ще си оставя таблата и ще тръгвам.
-Добре.
-Искаш ли да те изчакам?
-Не, върви. - усмихнах му се.
-Добре. До после. - намигна ми и стана.
Следях го с поглед. Отиде, остави си таблата. Намджун отиде при него и му каза нещо. Техьонг също каза нещо и тръгна. В този момент Намджун ме погледна. Усмихна се някак самодоволно и тръгна към мен. О, не! Не сега! Седна пред мен и се облегна на масата.
-Как си? - попита ме.
-От кога ти пука? - извъртях очи.
-О, някой не е в настроение. - засмя се.
-Намджун, не ми е до теб. Остави ме.
Взех таблата си и станах. Той ме последва.
-Как върви с Техьонг? Разбрах, че ще ходиш у тях тази вечер.
-Първо, не си разбрал добре. Второ, как успя въобще да разбереш за това, като си говорих с Техьонх преди 2 минути за това?
-Още от сутринта говори за това.
-От сутринта ли? - попитах, оставяйки таблата си.
-Мхм. - той поклати глава.
Обърнах се рязко към него, поглеждайки го ядосано.
-Виж какво.. Не знам каква игра играете, но по-добре спрете. Аз да ви приличам на играчка?
-За Техьонг не знам, но аз не играя никаква игра. Аз казвам това, което чувам и това, което виждам. Вече дали ти ще ми вярваш, си е твоя работа.
-Намджун, хайде! - чух как един от приятелите му, го вика.
-Помисли си хубаво над думите ми. - погледна ме сериозно. - Моля те!
Погали ръката ми и тръгна с приятелите си. Какво беше това? Той да не би да се тревожеше за мен? Неее.. Едва ли. Той ме мразеше. Нямаше начин да го е грижа за мен.
---След часовете---
Всички часове вече бяха приключили и беше време да се прибирам. Отидох до шкафчето си и си взех нещата. Заключих го и тръгнах. Отпред ме чакаше така наречения ми шофьор. Влязох в колата и потеглихме. След няколко минути вече бях в нас. Качих се в стаята ми и седнах на леглото. Точно тогава получих съобщение. Отключих телефона и погледнах. Беше от Техьонг.
Т:Ще идваш, нали?
Щях ли наистина да отида? Не бях сигурна какво да правя. Но нищо не и пречеше да проверя. Може би Намджун нямаше да се окаже прав.
Аз:Да.
Т:Супер! След 2 часа ще дойда да те взема.
Оставих си телефона на леглото и станах. Трябваше да седна да си напиша набързо домашните. Взех всичко, което ми трябваше и започнах да решавам. След около час бях готова. Взех си раницата и си я приготвих за утре. Оставих я до бюрото. Взех си една ластичка и вързах косата си на кок. Отидох в банята. Съблякох дрехите си. Пуснах водата и влязох под душа. Обожавах да стоя по много време, затова ми отне 20 минути, докато да изляза. Увих хавлията около тялото ми и се върнах в стаята ми. Застанах пред големия ми гардероб и го отворих. Започнах внимателно да оглеждам всяка една дреха вътре. Накрая си избрах това:

Пуснах си косата и я сресах. Приготвих си в една чанта пижами и дрехи за утре. Бях готова, а оставаха около 15 минути. Взех си нещата и слязох долу. Взех един лист и написах на родителите ми, че отивам да спя у приятелка. Не можех да им кажа, че ще принощувам у гаджето ми. Бях сигурна, че баща ми нямаше да бъде съгласен. А и едва ли щяха да разберат къде съм.
Залепих листчето на хладилника. Седнах на дивана и зачаках. След около 10 минути получих съобщение от Техьонг. Беше пред нас. Взех си нещата и тръгнах. Излязох от нас и заключих. Завървях към колата. Влязох вътре.
-Здравей. - поздрави ме Техьонг с усмивка.
-Здравей. - отвърнах му.
-Готова ли си за вечерта?
-Мхм. - поклатих глава.
Всъщност не бях особено готова. Думите на Намджун цял ден не спираха да се въртях в главата ми и не бях сигурна на кого да вярвам.
Техьонг потегли.