My worst enemy

32 Част

-Не мога да повярвам, че ме нави да те взема. - каза Намджун, карайки към къщата на Джин.
-Защото съм една такава душичка. - усмихнах му се сладко.
Той само се засмя, неотделяйки поглед от пътя.
-Ако ти стане лошо, искам да ми кажеш. Веднага ще те прибера у вас.
-Нищо няма да ми стане, Джунии.
След 10 минути вече бяхме пристигнали. Всички момчета бяха тук. Джин, Хоби и Джимин бяха в кухнята. Тете и Юнги стояха на дивана и си гледаха телефоните. А Куки играеше видео игри. Намджун отиде в кухнята, а аз седнах до Куки, вземайки другия контролер.
-Може ли да играя с теб? - попитах го.
-Разбира се. - уснихна ми се. - Играла ли си някога с контролер?
-Няколко пъти. Един приятел ме учеше, докато още бях в България.
-А можеш ли да играеш?
-Нека пробваме.
Джънгкук пусна играта и започнахме да играем. Беше наистина много забавно. Печелихме игра след игра. Другите момчета просто стояха и гледаха. Джин няколко пъти ни викна да станем да вечеряме, но ние отказвахме.
-Да! - извиках и прегърнах Куки.
-Ти си била много добра. - отвърна на прегръдката ми.
-Оказа се по-лесно, отколкото си мислех. - пуснах го и отново взех контролера.
-Иви..
-Не сега, Намджун. Не виждаш ли, че печелим?
-Да, но..
-Не сега. - повторих, неотделяйки поглед от екрана.
Той просто млъкна и тръгна. С Куки продължавахме да играем игра след игра, докато на него не му омръзна. Оставихме контролерите и отидохме при момчетата в кухнята. Стояха на масата, ядоха и си говореха. Отидох до Намджун и се опитах да го целуна, но той се отдръпна. Беше толкова намръщен. Погледнах го странно.
-Какво има? - попитах го.
-Нищо. Какво да има?
-Защо се отдръпна тогава?
-Болна си. Не искам да се разболея.
-Моля? Намджун, какво става? - повиших тон.
Той стана и тръгна на някъде. Последвах го. Качихме се на горния етаж и влязохме в една от стаите.
-Какво ти става? Вчера прави секс с мен, а сега те е страх да не се разболееш? Защо ме взе с теб тогава?
Той мълчеше. Гледаше ме с така изпепеляващия му поглед и мълчеше.
-Отговори ми.
-Нарочно ли го направи? - попита с тих тон той.
-За какво говориш?
-Това с Джънгкук. Нарочно ли го направи?
-Не разбирам какво съм направила, Намджун.
-Отряза ме. Това направи. Буквално избра Джънгкук и тъпите му игри, вместо мен.
-Не съм го избирала. Не мога да повярвам, че ревнуваш от него.
-Защо да не го правя? Той е по-добър във всичко.
-Не, не е така. - доближих се до него и хванах лицето му в ръцете си. - Чуй ме. Джънгкук не е нищо повече от теб или ти от него. Уникални сте по своему. Джънгкук е по-добър в нещо, а ти в друго. Не съм искала да те ядосам. Просто ми беше приятно в компанията му. Нищо повече. Няма причина, поради която да ревнуваш.
-Извинявай. - той наведе глава.
-Няма за какво да се извиняваш, Джуни. Обичам те, разбира ли?
-Мхм. - поклати глава.
-Сега ще ми дадеш ли от твоите прекрасни целувки? - усмихнах му се.
Той ме придърпа към себе си и ме целуна.
През цялата вечер се забавлявахме страшно много. Играхме на игри, момчетата пийнаха малко повече и всички заспаха в хола на различни места. Намджун се беше изпънал на дивана, Джин и Юнги бяха на двато фотьойла, Хоби беше на земята до дивана, Джимин и Куки бяха върху масата, а Тете под нея. Как въобще беше успял да заспи там, по дяволите? Опитах се да събудя поне Намджун, за да си легне в леглото, но не се събуждаше. Спеше като пън. Накрая се отказах и отидох да си легна. Надявах се само да не са се схванали на сутринта.
---8:00---
Слънцето навлизаше в стаята и дразнеше очите ми. Обърнах се на другата страна и ги отворих леко. Изправих се в седнало положение и се прозях. Станах от леглото и се запътих към банята. Измих си лицето и зъбите и се върнах в стаята. Извадих дрехите ми от раницата и се преоблякох. Беше време да проверя идиотите ми дали все още спят. Взех си телефона и слязох в хола. Не бяха и мръднали. Спяха в същата поза, в която бяха заспали. Засмях се на гледката. Реших да не ги будя все още. Отидох в кухнята и започнах да търся какво да им сготвя. Отворих хладилника. Имаше само яйца и кисело мляко. Да, това щях да им направя. Извадих продуктите и ги оставих на плота. Пуснах си музика и започнах да готвя. Сложих яйцата да се пържат, като леко танцувах в ритъма на музиката. Изведнъж усетих нечии ръце на талията си и устни на врата ми.
-Добро утро, слънце. - чух сънения глас на Намджун.
Обърнах се и се усмихнах. Надигнах се и го целунах. Сложих ръце на врата му.
-Удобно ли ти беше на дивана? - засмях се.
-Всъщност да. За другите не знам.
-Опитах се да те събудя, за да легнеш при мен, но ти спиш като мечка в зимен сън.
-Не ми давай никога повече да пия.
-Аз пак си те обичам.
-Добро утро. - казаха Джин и Хоби, влизайки в кухнята.
-Подобно. - поздравих ги и се обърнах, за да извадя яйцата.
Сложих на тримата по две яйца и им ги дадох. Седнах до тях и се загледах в телефона си.
-Ти няма ли да закусиш? - попита ме Джин.
-Оу, не. Не съм.. - преди да успея да довърша, Намджун набута в устата ми част от едното яйце, без да каже нищо.
Чух само как Хоби се засмива. Усмихнах се леко и забих поглед в телефона си.
Изведнъж телефона на Намджун зазвъня. Взе го и излезе да говори. Аз само го следях с поглед. Кой ли му се обаждаше? След малко се върна и седна отново на мястото си. Продължаваше да яде закуската си без да ми каже каквото и да е било. Но пък долавях лека усмивка на лицето му. Хм.. Какво ли е станало?