My worst enemy

18 Част

---На другия ден---
Часът беше 7:58 и вече бях в училище, седнала на обичайното ми място. Щяхме да имаме контролно по математика, затова бях забила глава в учебника и преговарях. Хий Янг седеше до мен и правеше същото. Бях доста зле по математика и никога не получавах хубави оценки. А и честно казано, не се стараех да науча нещо, което не ми бе интересно. Каквото и да си говорим, математиката е скучна, както и да го погледнеш. Дори сега да преговарях, бях сигурна, че няма да изкарам повече 3. Но и на толкова щях да се радвам.
Вратата се отвори и човека, който влезе, прикова вниманието ми. Усмихна се и дойде до мен. Взе един стол и се настани до мен, целувайки ме.
-Какво правиш? - попита ме.
-Преговарям.
-За какво? - сбръчка вежди.
-Имаме контролно, Намджун.
-Така ли? Е, за мен не е голям проблем.
-Защо? Нали уж не си учил?
-Аз си знам материала.
-Късметлия. - извъртях очи.
-Ще ти помагам.
-Как? Ти си в другата част на стаята.
-За какво са измислени технологиите? - намигна ми.
Стана и си седна на мястото, защото господина влезе. Прибрах учебника си в раницата. Господина мина покрай всички чинове и даде на всеки по един лист. Пожела ни приятна работа и седна на бюрото си. Най-лесното нещо беше да си напиша името. Оттам нататък зацепих. По дяволите, нищо не разбирах. Огледах се. Забелязах как всички пишеха в листовете си, а аз се чудех как да се измъкна. Погледа ми отиде на Намджун. Точно в този момент той ме погледна. Усмихна ми се топло и ме накара да изчакам. Поклатих глава. Погледнах към листа си. Сякаш гледах нещо, което никога не съм виждала.
Оставаха около 15 минути от часа. Аз все още не бях написала нищо. Изведнъж телефона ми извибрира. Светкавично погледнах към учителя. Слава Богу, не беше чул. Извадих си телефона от джоба и го отключих. Намджун ми беше пратил отговорите. Взех химикала и побързах да напиша, каквото ми беше пратил.
Оставаше 1 минута, докато да свърши часа и аз вече бях готова. Прибрах си телефона в джоба и оставих химикала. Точно тогава господина стана, за да събере контролните. Събра ги и всички се изнизахме от стаята. Изчаках Намджун да излезе и веднага щом го видях, скочих на врата му усмихната. Целунах го, преплитайки пръсти в косата му. Погледнах го в очите.
-Ти си прекрасен, знаеш ли? - казах с широка усмивка.
-Така си е. - усмихна се самодоволно. - Какво ще получа в замяна? - повдигна едната си вежда.
-Хмм... Ще си помисля.
Пуснах го и тръгнахме към следващия час.
---На обяд---
С Хий Янг вече бяхме в столовата. Взехме си по една табла и се наредихме на опашката. Взехме си обяда и седнахме на една от масите. След малко видях как момчетата влизат. Веднага щом Намджун ме видя тръгна към мен, а другите отидоха да си вземат обяда. Намджун седна до мен и ме целуна, усмихвайки ми се.
-Защо не се нареди? - погледнах към момчетата.
-Не съм гладен. Ще ям вечерта.
-Моля? Не, няма.
Взех от месото ми, което беше в чинията ми, с пръчиците и му го бутнах в устата. След това още едно и още едно. Нямаше да го оставя да стои гладен до довечера. Какво си мислеше, че прави? Нямал да яде. Като му сритам задника, ще види дали няма да се храни.
Момчетата дойдоха и седнаха при нас. Джимин седна до Хий Янг и я целуна. Хоби сложи една табла пред Намджун. Приятеля ми го погледна странно.
-Понеже не дойде да си вземеш обяд. - обясни Хоби.
-Но аз..
-Ето. Дори приятелите ти се тревожат как се храниш. - прекъснах го аз.
-Но аз не съм гладен. - погледна ме той, леко бутайки таблата към средата на масата.
-Не ме интересува.
Бутнах ръцете му под масата и сложих храната пред него. Взех пръчиците му и започнах да го храня сама. Иначе нямаше да започне да яде. Защо е такъв инат? Седеше съвсем мирно и изяждаше всичко, което набутвах в устата му. Поне се държеше добре.
Несъзнателно погледнах напред и видях как Сеунг приближаваше към нас. Оставих пръчиците в таблата си и побутнах Намджун, леко приближавайки се към него. Той ме погледна леко объркано. Тогава се обърна и видя момчето идващо към нас. Изражението му веднага стана каменно, безчувствено. Хвана ме за талията и ме притиснакъм себе си. Сеунг застана пред нас с наглата си усмивка.
-Охо, новата. - каза той весело. - Виждам, че си се хванала на въдицата на курвара. Явно си има причина да го наричат така. - огледа ме цялата и закова поглед върху гърдите ми.
Намджун стана рязко и леко ме стресна. Изведнъж всичко в столовата замлъкна. Всички бяха вперили поглед в нас и мълчаха. Джин се изправи след Намджун и му прошепна да не прави глупости.
-Спокойно, Джин. - започна да говори, като не отделяше поглед от Сеунг. - Ако ще става нещо, няма да е тук и няма да е пред нея. А и не искам да ме изключат за опит за убийство. - усмихна се някак зловещо.
Никога не го бях виждала да гледа по този начин. Цялата се смразявах само щом го погледнех.
-Ух, уплаши ме. - изсмя се Сеунг.
-Не се опитвам да те сплаша, Сеунг. Опитвам се да те предопредя.
Изведнъж усмивката му изчезна. Не виждах никаква емоция в него. Виждах само ярост. Само ярост и нищо друго. Отдръпна се от мен и застана пред него. Беше толкова близо, че имах чувството, че ще му избоде очите.
-Само да си посмял да докоснем момичето ми. Само да си посмял да я наречеш по какъвто и да е начин. Да не си посмял дори да я погледнеш. - говореше мрачно и заплашително. - Първо ще счупя ръцете ти. След това ще отрежа езика ти и най-накрая ще избода очите ти. - виждах огъня в очите му. - Сега се разкарай.
Намджун се отдръпна и седна отново до мен. Прегърна ме. Взе пръчиците от таблата ми и започна да се храни.