Истината за мен!

Изгубих се

Значи днес станах и ми беше мега тъпото, че няма да ходя на плаж и реших да направя нещо поне.

В нета открих някакъв си парк Възраждане и реших да отида без да си имам и на идея къде е.

Та слязох на Опълченска и още на метрото един дядо започна да ми закача кучето и да ми приказва на английски.

Обясних му, че не говоря английски, а той ме накара да вървя в неговата посока, а аз тръгнах, защото....кой знае🙄

С жестове и помощ от телефон разбрах, че е турист и иска да му подам кучето си. Първо предложи 100лв, а накрая стигна до10,000 ( не се ебавам)

Пита ме дали знам други езици и обясних, че уча испански и.....реши да ми заговори на испански😣.
Та стана ясно, колко уча в даскало

По някаква странна случайност той зави нанякъде, но първо се ръкува с мен естествено😂.

После пробвах да се опътя с тела ми, но той не реагираше( колко яко🙄)

Та имаше адски много коли, хора, бръмчалки, слънце и една много яка сграда с нарисувани орли😍

Загубих се яката и си нямах и на идея къде съм, а на кучето му стана жега и не искаше да върви🙁

Питах едни баби за парка и те ме насочиха на някъде, та след бая време вървене на нз къде се озовах на мол София( аз дори не вървях в тази посока ┐( ∵ )┌ )

Минах покрай група французи, които ги беше страх от пинчера ми( Тея па) и покрай бабичка, която ми направо забележка, че е пуснат.

Имаше клошари по пейките и един, който искаше да ми лови кучето😤

Та след едно безкрайно лутане стигнах до шибания парк, който се оказа градинка😐

Някви деца се бяха събули боси и минаваха през фонтана( исках и аз ама ме беше срам😖)

Там строяха аква парк и много искам да отида като е готов 😁

На връщане видях един автобус без покрив( виждам за втори или трети път🙄)

Та докато опитам да си спомня пътя и белким да се прибера жива( милиони колиииии) видях един от моя клас＼(◎o◎)／

Беше с майка си и ме видя, но и двамата се направихме, че не се познаваме ( дори нз дали беше той.)      乁[ ◕ ᴥ ◕ ]ㄏ

Та рискувах и тръгнах по някакъв непознат път просто така, а кучето вече едва се придвижваше ( нищо чудно да е станало 40 градуса🤔)

Иии след около една минута излязох точно на метростанцията 🤯🤯🤯🤯 ( WTF КАК)

В метрото ме заговори една непозната на моята възраст и аз се стегнах цялата от страх ( оди ме разбери)

С нея си говорихме за кучето, за брат ѝ, за нейното хъски и накрая ми стана приятна╮(. ❛ ᴗ ❛.)╭

Та тя ми каза чао и слезе на моята спирка и трябваше да вървим заедно, защото бяхме в една посока, а си бяхме казали чао ( почуствах се тъпо)

Кучето не искаше да върви в жегата ама аз го оставих и тръгнах към нас и то тръгна ще не ще, аааа.

Ииии така, край!