Истината за мен!

Просяци

Ето какво ме накара да се замисля:

Отиваме с мама на Александър Невски тя да се помоли, а аз просто да вися с кучето, чакайки я отпред ( не съм особено набожна)

На излизане от метрото някаква жена, седнала на стълбите, на външен вид ромка проси и казва нещо от сорта на " живи и здрави бъдете, ако имате някоя стотинка дайте за детето да нахраня" и аз си мисля " за кое от двайсетте по точно " и се цупя на мама, която се спря при жената.

Принципно съм склонна да дам някоя стотинка на някого, но всеки ден минавам през центъра и знам, че повечето са пълни измамници и може и по-богати от мене да са.

Та майка ми се спира и ѝ дава пари, но жената, продължавайки да и се милва я моли за услуга, вадейки някаква бележка и обяснява на мама, че има нужда от лекарства за бебето. Майка ми ме поглежда и ми казва, че ще отиде до аптеката да ѝ ги купи, а аз само " прави каквото щеш" и си заминах поне кучето да разходя.

Чаках майка ми около половин час, чудейки се на огромното ѝ понякога наивно сърце и, че аз в сравнение с нея изглеждам като студен камък, което ме накара да се чувствам зле.

Когато тя се върна беше почти разплакана и ми стана странно, а раздразнението ми, че я чаках половин час отмина бързо.

Разказа ми как жената всъщност била млада майка на едно 7 месечно бебе, нямала кърма, защото ѝ е първо дете, а сега то било с много висока температура и се нуждаело спешно от Нурофен, за който е получила лекарска рецепта, но няма пари да го купи, а хората я подминават.

Майка ми отиде до аптеката с въпросната рецепта, на която си е пишело, че е за седеммесечно бебе, което ми беше като доказателство, че циганката не лъже.

Нещо ми стана и автоматично се разревах, осъзнавайки как щях да дръпна майка ми още когато минавахме покрай жената и да ѝ кажа " не се занимавай", а тя всъщност наистина е имала нужда от помощ.

Имам чувството, че майка ми забрави за случката час след нея, но на мен не ми се ибива от главата, просто накара ме да осъзная толкова много неща.