Ето една историйка, с която ще опитам да замажа целия отвратителен стрес от днешния ден - 16 септември. 😖
Та вчера както най-спокойно си ям ананас в кухнята и с баща ми чакаме да свършват 10-минутните реклами по време на България търси талант един приятел влезе през прозореца. 😂
Та, някакъв си прилеп решил, че щом сме на 15-ия етаж, прозорецът е отворен и нямаме комарник може да влети най-спокойно и да ми прекъсне яденето, корто ако някой човек го направи е на смъртно легло до два часа.😤😤😤
Та баща ми както си пиеше биричката едва ли щеше да стане ако не бях извикала, че това, което се блъска по стените и е огромно колкото китката ми, всъщност е прилеп, а не лястовица, както той предположи.🙄
Бързо се махнахме от кухнята, а аз казах на баща ми, че прилепите се заплитат в косите на хората, макар че той е полуплешив и няма къде да му се оплете. 乁[ ◕ ᴥ ◕ ]ㄏ
След като майка ми предложи да изгасим лампата, аз естествено исках да вляза при прилепчо, ама не, баща ми я изгаси.😑
Все пак малката летяща кръвопиеца мишка излетя през прозореца след обилна доза блъскане по стените. ┐(´д')┌
Накрая в кухнята остана само една миризливка, която чак днес осъзнах, че прилепът може да е гонил и затова да е влязъл в нас, а светещата лампа да ги е привлякла.🤯
Та казах на баща ми, че искам да изкарам миризливката жива и след кратък спор, в който аз защитавах живота ѝ и опитвах неуспешно да я взема с едно списание, баща ми дойде, хвана я с ръка и я пусна навън. 😁
Е това е нещото ⬆️, с които се разсейвах десет минути, а сега обратно към мислите за училище. 😩😖😞
YOU ARE READING
Истината за мен!
RandomДа кажем блог, в който ще гледам да представя истинското си Аз колкото се може по - обстойно (или пък не🙄). Ще има и прости неща за мене, ще има и по - лични.... ама квото такова. Ако някой иска да разбере нещо за едно комплексирано фантазьорче ка...
