След поредната екзистенциална криза стигнах до това. ↙️
Реална история:
С две момичета съм и сме седнали да си говорим, едната (М) ме пита:
- Оуу и ти ли си мързелива, обожавам мързеливи хора, с теб ще си паснем ако си мързелива.
Отговарям:
- Охх, аз съм най - мързеливия човек на света, даже ме мързи да си стана от леглото и стоя в него цял ден. Аз съм просто....мога да остана тук завинаги.
Другото момиче (В) се намесва:
- Оуу да, затова ме караш винаги да вървим пеша - саркастичен поглед.
Ето това ме подлудява. Различна съм със всички, дори със себе си. Не знам нищо за себе си освен едно - аз съм всичко, буквално всичко.
Ако ти мразиш да вървиш пеша и постоянно се возиш в градския, познай какво, аз някак си ще заобичам точно обратното - дългите разходки.
Ако обожаваш да се разхождаш, аз покрай теб започвам да предпочитам градския.
Та какво става, а? Срещам се с този, който обича да ходи пеша и този, който обича да ползва градския и..... Трябва да разочаровам единия, това е. За единият ще съм лъжкиня, лицемерна и опитваща да се подмазва.
Замислих се ако познавам някой на 12 за него ще съм голяма, ако познавам някой на 24 за него ще съм малка. Ако тримата се срещнем заедно и кажа на тоя на 12 "ама аз съм голяма", то това за него ще е истина, но за другия не, но за това нещо никой не съди нали.
Та хората ме възприемат по един начин, но в същото време мога да съм точно противоположното спрямо друг човек.
Спокойствие за душата ми.💞
KAMU SEDANG MEMBACA
Истината за мен!
AcakДа кажем блог, в който ще гледам да представя истинското си Аз колкото се може по - обстойно (или пък не🙄). Ще има и прости неща за мене, ще има и по - лични.... ама квото такова. Ако някой иска да разбере нещо за едно комплексирано фантазьорче ка...
