Velez
Пристигнахме в апартамента ми и се загледахме. Уау. Мама се е постарала, но и моето вложение си е струвало. Това е като палат. Макар че е в блок, когато влязохме в апартамента забелязах, че има стълби за втори етаж. Джо беше в същото учудване.
- Какво работеше майка ти? - попита, а аз се засмях.
- Адвокат, не всички пари за апартамента са от нея, но сме се постарали доста. Искам да
видя какво има горе. Вярвам и ти като гледам как гледаш стълбите. - изкикотих се.
- О непременно искам да се качим. - изгледа ме смешно, а аз се запътих към стълбите. Докато се качвахме забелязах, че мама се е постарала да сложат някои наши снимки по стените и се усмихнах. Наистина ще ми липсват с татко. Горе имаше само една единствена врата.
- Да не е килер. Но пък защо ще има етаж само заради един килер? - разсъждаваше на глас Джо, а аз му кимнах. Видях бележка залепена на вратата. Взех я и я погледнах "Здравей, Али, аз съм чистачката, която ще идва веднъж седмично да пооправя, ако има какво. Ключа за стаята ти е под дъската в ъгъла на вратата. Дано ти хареса. Джоузи." погледнах стъписано Джо и той се изхили. Потърсихме къде е тази дъска и се оказа малко сложно, защото всички бяха в един цвят, но след това се загледах и видях, че едната се отличава с малък нюанс от другите. Хванах я и имаше едно като вдлъбнатинка за да я отвориш. Много хитро!
- Ал, кажи ми, че не ме лъжеш и майка ти е само адвокат, а не някоя мафиотка или серийна убийца или нещо плашещо. - каза, а аз се засмях. Боже колко е сладък.
- Да, мъник, майка ми си е обикновен адвокат, която се занимава със съдене на изброените от теб лица.
- Мъник? - секнах се. Защо го нарекох така??
- Ъм, напомни ми на някой и ми дойде отвътре. Извинявай. - замлъкнах и се загледах в краката. Как можах да се сетя за Люси. Той се приближи и ме хвана за раменете. Погледнах го, а той ми се усмихна спокойно. Прегърна ме. Чакай! Прегърна ме?
- Ал не те познавам напълно, а и е нормално имайки в предвид, че се запознахме преди 5-6 часа, но не се притеснявай. Каквато и да е била причината нито ще те разпитвам като откачалка, нито ще се обидя. А и "мъник" ми харесва. Гиганта е "мъник". - изказа се, а аз накрая се засмях. Това момче ми допадна. Но, не, не си мислете, че ми е допаднал като за гадже, а по-скоро като брат. Който ми липсва. Усмихнах му се и му върнах прегръдката.
YOU ARE READING
Мiami =Christopher Velez= Fanfiction with CNCO
FanfictionАлисън е 22 годишно момиче с много мечти. Кристофър е момче, което се стреми да осъществи мечтата си да направи семейството си щастливо. Срещата им е интересна, но и нагласена. Дали ще се влюбят? Както казва Алисън на Джонатан: "Ще му устоя на този...