Мiami =Christopher Velez= Fanfiction with CNCO

Разходка

ГТК

Съни изглеждаше доста притеснена, докато излизаше с Ричи. След като минаха няколко минути реших да видя къде са и какво е станало. Обикалях доста докато не ги открих в градинката. Влязох, но никой не ме отрази. Явно си е доста сериозно. Какво пак е станало?

- Хора? - извиках, а Ричи се опомни, докато Съни дори не отрази. Ако не беше побутването на Ричи нямаше и да го стори.

- Как има Крис? - погледна ме притеснено Съни.

- Притесних се и дойдох да видя какво става? - казах очевадното. - Какво става?

- Ъм... не знаем дали още да кажем на друг... - започна Рич, а аз се напрегнах. Какво имат да казват? Подаде ми колебливо една пластмасова пръчица. Тест? Погледнах имаше две чертички по средата. Това да не би...?

- Съни? - погледнах я и виждах, че блуждаеше и не обръщаше много внимание. - Да не би да си... бременна? - това още повече ме съсипа, когато го изрекох на глас. Та тя е девствена... или вече не е? А това означава... Изневерила ли ми е? Виждах, че няма да ми отговори. - Съни!. - извиках отново и Рич се изправи.

- Крисчън. Не е бременна. Какво си съчиняваш. - отдъхнах си малко, но исках да го чуя от нея.

- Съни, Рич е прав нали? - тя само кимна и ме погледна за първи път от доста време. Вече се отпуснах.

- Ерик... Изи... - каза смесено и аз схванах какво имаше в предвид.

- Ерик вече знае... - казах и се сетих за държанието му. - Ще отида при него, за да поговорим. Ще видя какво ще кажи. Дано не е аборт. Не искам да се убива невинен живот. - казах. Наистина не исках.

Млад съм, но дори да забременее Съни, няма да си помисля за това и не знам защо, но се вълнувам да се случи. Вървях към стаята, където бяха останалите момчета, а когато влязох все едно по команда Забдиел и Джоел са се изпарили. Ерик все така стоеше на канапето и беше забил глава в коленете си. Това не е Ерик, който познавам. Седнах до него и го погледнах. Потупах гърба му и той се надигна леко.

- Крис не ми е до каквото и да е. Моля те остави ме сам. - каза с прегракнал глас. Сви и се сърцето.

- Приятел, знам какво става. - вдигна си главата светкавично и ме погледна притеснено. - Да не си мислиш, че ще те съдя? - той кимна, а аз се изумих. Защо?