LA

59 5 3
                                    


ГТА

Вечерята мина доста добре. Вече бяхме на летището и се готвехме да се качим на самолета. Изи е с нас. Каза ми в последния момент, че ще дойде с нас и ще остане до края на май. Щастлива съм. Минахме да й вземем багажа, взех си довиждане с родителите й и вече сме тук. Качихме се в самолета, а той беше просто... УАУ. Вътре нямаше тези седалки като в пътническите, а няколко канапета с колани, мини бар, шкафчета, място за багажа ни и отделно нещо като стая с легла. Това е рай на колела. От къде го извади Крис? Явно доста неща не знам за него. А преди вечерята доста ме притесни. Нещо е станало и чакам да стане сутринта, за да разбера какво. Много е потаен.

- Ли, можете ли да дойда с теб на площадката? - попита ме Из, а аз не знаех какво да й отговоря.

- Мисля че, да. Не съм сигурна. Първо ще попитам Бил. Не е проблем да дойдеш с мен до там, и когато попитам ще ти звънна. - обясних и тя кимна.

- Съни, аз ще дойда с вас там. Имам работа в Сони Мюзик, така че сте с мен. - кимнах, но ми беше странен. Защо ще ходи в Сони? Може заради Ричард? Ох не ми се мисли сега. Много ми се спи вече.

Всички седнахме на канапетата и се облегнахме спокойно. Крис беше до мен, а из срещу нас. Неусетно съм заспала и като се събудих видях, че почти цялата бях върху Крис, а той ме беше прегърнал. Огледах се и видях, че Из също се пробуди и като ни видя се усмихна самодоволно. Хвърлих й злобен поглед и тя се изкиска.

- Момичета какво правите пак? - защо пак? Кога сме правили нещо?

- Нищо, Крис. Наслаждавам ви се. - обясни приятелката ми с дяволита усмивка. - Толкова сте сладки, че искам да се присъединя. - Крис се размърда и се изправи някак сковано. Той неудобно ли му стана? Постояхме още малко в тишина и се чу звука на колонката, че ще кацаме. Аз се напрегнах. Беше почти 7:00 часа. След час трябваше да съм в лобито на Сони.

- Не се притеснявай, ще се справиш супер. - хвана ръката ми Изи, а аз я погледнах мило.

- Благодаря, че ще си с мен. - усмивката не слезе от лицата ни.

Когато слязохме се качихме в една кола, която беше доста голяма и черна. Крис каза, че е негова, но не кара той, а някакво момче на около 25 години. Крис ми става все по-странен и непознат. Не знам какво става.

Мiami =Christopher Velez= Fanfiction with CNCODonde viven las historias. Descúbrelo ahora