Мiami =Christopher Velez= Fanfiction with CNCO

Разкарай се...!

ГТК

Съни и Изабел бяха вече тук. Много странно се държи още от сутринта. Да не би да знае? Приближих се към нея, а тя седна на близката пейка.

- Хей. - неловко беше. И си е. Явно знае. Усеща се дръпнатото й държание. Не знам само как се сдържа.

- Хей. - каза и не ме погледна в очите. Това студено държание ме убива бавно. Знам, че сам съм си виновен...

- Как си? Искаш ли да поговорим? - виждах как сините й очи станаха по тъмни и това ме притесни.

- Как трябва да съм? - погледна ме в очите и си личеше как е. Ядосана, предадена, наранена, но не и радостна. - Кажи ми за какво трябва да говорим? - преглътнах.

- Съжалявам за това...

- Недей. - каза спокойно, а това ме учуди.

- Какво? - все едно не й пука. Както виждах всички емоции, които държи в себе си, така и се изпариха и стана толкова по-студена. Не и пука. Но защо се държи така? "Ти си виновен, Кристофър" припомни ми подсъзнанието.

- Каквото казах. Не съжалявай. Няма да обсъждаме нищо. Просто е.

- Казваш ми, че не ти пука или да се разкарам? - тя ме погледна в очите отново и вдигна рамене.

- Което си избереш за мен са еднакви. - тъкмо щях да кажа нещо, когато се появи Рич с Алия и тя се усмихна на Съни.

- Али, това е дъщеря ми. Ще дойде с нас в ЕлЕй. Кажи "Здрасти" на кака Али, Али. - Видях как Съни се усмихна толкова чисто към момиченцето и й подаде ръка. Алия я хвана и се приближи към нея. Съни я вдигна и я сложи в скута си.

- Здравей, сладкиш. Искаш ли да се разходим, ако тати даде? - погледна Рич, а той й се усмихна.

- Естествено. Но около нас заради феновете. Не искам да ви обградят. - обясни им Ричи и двете му се усмихнаха.

- Йей. - извика мъника и гушна Съни. Как завиждам на сладурчето в момента.

Те станаха и тръгнаха да обикалят и да си говорят. Не знам какво толкова могат да си говорят, но си личи, че се забавляват. Усмивката на Съни отново озаряваше лицето й и това ме прави щастлив.

- Кеисчън... Какво има? - седна до мен Рич, а аз вдигнах рамене.

- Тя знае...