Мiami =Christopher Velez= Fanfiction with CNCO

ГТАли

Крис се приближаваше с усмивка към мен. Много е сладък. Какво?!

- Хайде, момиче. Нека се разходим. - каза и ме хвана за ръка като ме задърпа напред.- Къде ти се ходи?

- Честно? Не знам, където решиш.

- Да отидем на сладкарница? Знам една много хубава. Или предпочиташ плажа?

- И двете ми звучат добре. - казах и наистина си беше така. Това момче е много отдадено да ме разведе. Странно е. дори не ме познава много. - искаш ли първо в сладкарницата и после на плажа?

- Да, само трябва да се позамаскирам малко. - обърнах се към него въпросително. - Просто момичетата много си падат по мен и всяка ме познава. - това сериозно ли? Никой не би се хванал на тази глупост. Повдигнах вежда.

- Сериозно? Това ли измисли? - попитах а той сви рамене.

- Ако искаш вярвай. Ще разбереш след като ме разпознае някоя сладурана. - каза и ми намигна. Той да не си мисли, че ще се изнервя? Хах.

- Ще видим, Велез. - казах, а той се спря.

- Знаеш фамилията ми? - проблем ли е? Погледнах го странно. - Не, че има нещо странно просто се учудих, че знаеш и това. - каза и се почеса по врата. Има нещо и ще разбера. Това момче е доста потайно.

- Брат ти ми каза фамилията си.

- Това обяснява всичко. Доста ти е казал явно.

- Ами разказахме си някои неща.

- А за довечера какво планирате? - попита с интерес.

- Искаш и ти ли? - попитах през смях. - Нека цитирам брат ти "Ще си направим пижамено парти и ще гледаме звездите.". - казах го и се засмях на реакцията му.

- Пижамено парти? Звезди?

- Да, ти какво си помисли?

- Не искаш да знаеш. - засмя се и влязохме в сладкарницата.

- Имаше доста избор от сладки и торти. Избрах си една с четири вида шоколад, а Крис си взе ванилова. Скромен е.

- Няма ли да си вземеш шоколадова? - засмях се. Личеше си как точи лиги по моята.

- Не обичам много шоколад. - каза и се засмя.

- О, я стига, лигите ти капят за моята.

- Предавам се. - вдигна ръце като престъпник, който са го хванали.