Мiami =Christopher Velez= Fanfiction with CNCO

Слънце и луна

ГТК

Спрях колата и се огледах. Джо е видял някаква снимка с майка й отвън пред къщата. Имало градинка с различни декоративни животни. Огледах се и забелязах една, която е с подобно описание. Слязох и отидох до врата. Номерът беше същия. Поколебах се дали да звънна. Ами ако не е тук? Какво ще кажа? След това се замислих. Ако нещо й се е случило? Веднага натиснах копчето. Чу се звука на звънеца, а след това приглушени стъпки. Дано да е добре... Вратата се отвори и пред мен застана жена на около 40 години. Усмихна ми се мило и ме погледна с очакване.

- С какво да Ви помогна? - преглътнах.

- Семейство Грей? - тя кимна. - Търся Съни. Знам, че не се познаваме, казвам се Кристофър. - подадох ръка и се здрависахме - Не можах да я намеря у тях във Маями и брат ми ми каза, че явно е заминала и се притесних, защото не е такава да тръгва без да предупреждава. И реших, че може да й се е случило нещо. - казах и останах без дъх. Погледнах отново жената, явно майка й, а тя обмисляше дали да ми се довери. - Моля, кажете ми дали е тук или ако не е къде мога да я открия. Притеснявам се за нея. - казах вече нетърпеливо.

- Аз съм Лидия. Първо да се представя. Алисън е на гробището в момента. - затаих дъх. Защо?? - За да почете брат си. - обясни прочела мислите ми.

- Б-брат? - не знаех, че има брат.

- Да, Люси. Извинявай, но не ми се разказва историята, ако тя желае ще ти я разкаже. - кимнах в разбиране.

- Къде се намира гробището?

- На три пресечки от тук е. - посочи ми, а аз закимах енергично.

- Извинявам се за това как се запознаваме, но ще се реванширам някак. - усмихнах се на жената.

- Няма нужда, но искам да дойдеш на гости довечера. - каза и се усмихна.

- Непременно, госпожо Грей.

- Не съм с фамилия Грей, но няма проблем, наричай ме Лидия просто.

- Добре.. Лидия. - казах и хукнах към колата. - До по-късно. - помахах и тръгнах.

Карах на посоки, защото ми беше трудно, но видях табела, която показваше къде е гробището. Паркирах внимателно отстрани и излязох от колата. Заоглеждах се на всички посоки. Не виждах жива душа тук. Тръгнах по пътеката оглеждайки се за живот. След дълго вървене забелязах малка фигура под едно дърво. Загледах се. Това беше тя. Плачеше? Тръгнах към нея, но някой ме спря. Погледнах създанието, което ме спря, а то беше някакво си момиче. Погледнах я, а тя разшири очи. Явно е фенка. Запуших устата й.