Мiami =Christopher Velez= Fanfiction with CNCO

You're right...

ГТА

Вечерта се въртях доста време и Кар го беше усетил. После си поговорихме малко, но след това ми казах да заспива. Настояваше да остане с мен, но му се скарах и се примири... Вече е 9 сутринта и аз се събудих от нищото, което е странно, защото ми се спи адски. Хванах телефона си и писах на Клариса, за да знам адреса на болницата. Когато ми го изпрати проверих на какво разстояние е от хотела и не беше кой знае колко. Обмислям да се поразходим вместо да наемаме кола. Станах и отидох да се оправям. Ще е дълъг ден и трябва да съм силна за всичко, което ми предстои да се случи. Вече някак си ми омръзна от всички лъжи и интриги, които се случват между нас и ако това е вярно в момента просто ще се откажа. Не е вариант, знам, но най-добре ще е да пренебрегна чувствата си и да се разкарам от животът му. Така ще е добре и за детето ми. Измих си лицето и зъбите и се облякох в една червена блуза с 3/4ти ръкави и бели тесни дънки. Излязох от банята и заварих будния Карлос, ровещ в телефона си.

- Добро утро. - седнах на леглото си. Погледна ме и ми се усмихна.

- Добро утро, Лин. След малко се оправям и излизаме. - обясни и изключи телефона си.

- Обмислям да отидем пеша. Клариса ми изпрати адреса и е близо. Тъкмо ще подишаме чист въздух.

- Щом искаш, добре. Само дано си добре и не се измориш. - каза и тръгна към банята.

- Не съм в седмия месец, за да ми тежи, Кар. А тогава вече ще те карам да ме носиш, за да те тормозя. - той се засмя и затвори банята.

Разгледах малко социалните мрежи и полежах докато се оправи. Когато беше готов, го погледнах и видях усмивката му. Явно някак си все намира как да е позитивен и да разведри положението. В същия момент мелодията на телефона ми огласи стаята. Крис. Показах на Карлос да е тих и вдигнах.

- Хей. - изрекох и изчаках да каже нещо.

- Добро утро, любов. Как спа?

- Не много добре, но се ядваше. - сетих се за безсънната нощ и се ядосах. - Ти стана ли?

- Да, даже ще излизам след малко. - аха, явно е време и ние да излизаме. Дадох знак на Кар, че трябва да излизаме и той само кимна. Тръгнахме да се обуваме, за да излезе.

- Добре, надявам се няма да се бавиш много в студиото, за да може да се чуем пак?

- Естествено. Веднага след това ще ти звънна. Сега поспи още малко и ще се чуем пак. Обичам те, скъпа. Пази се. - до кога ще ме лъже...