Мiami =Christopher Velez= Fanfiction with CNCO

Ричи

ГТА

Пристигнахме в Лос Анджелис и даже се настанихме в хотела. Доста е изискан. Може да се каже, че мястото, в което съм е цял апартамент, а не стая. Естествено ще я деля с някой и този някой се радвам, че не е Крис. Ако беше той просто вече щях да се побъркам. Рич и Алия ще са с мен. Имаме отделни стаи, но Алия молеше баща си да остане при мен, а аз нямах против. Това момиченце много ме радва. Не искам да се разделям и за секунда след като я видях. Когато бях в самолета или по-точно в леглото, тя дойде при мен и се сгуши. Това ме накара поне да се успокоя малко и да подремна. После Рич ми ни показваше колко сме сладки двете докато спим. Този любопитко се е промъкнал да ни снима. Но, признавам, че сме сладки. Радвам се, че съм тук. Ще осъществя това, за което отидох в Маями, макар че точно така не го мислих, нооо... Ще се справя. Откакто с Крис говорихме не съм го засичала много. Освен като слизахме и в хотела за малко. Трябва да говоря с него, но не знам как да го направя. Даже не знам дали ще има подходящ момент. С момчетата се разбрахме да излезем след като си починем малко на разходка, а след това ще се види какво ще се прави. Снимките са утре. Бил много хареса как изглеждам днес и ми каза да съм със същата визия и на снимките, само гримьорите ще ме гримират и това е. Наистина нямам търпение за утре. По темата с Крис, реших че ще му дам шанс да се поправи. Каква глупачка съм нали? Пак да ме изиграе, сигурно. Надявам се да не го направи. Да не ме нарани отново, защото едва ли ще издържа, но просто се надявам. Ще говоря с него. Ще видя дали иска да се оправим. Мисля че доста го нараних, когато не му отговорих. Личеше си в действията му.... Почукване по вратата ми ме изкара от мислите и просто казах едно "да" на човека от другата страна, за да влезе. Беше Рич. Не очаквах кой знае кой. Може би Из, но тя сега е заета да си говори с Ерик. Те ще са в една стая, както разбрах. Ще бъде интересно. Явно има искра. Радвам се за нея.

- Хей, Али. - проговори сковано.

- Хей, влез. Къде остави ангелчето. - попитах, а той се усмихна мило.

- При Крис е. Забавляват се. Исках да дойда, за да ти благодаря, а и да те питам как си.

- Защо ми благодариш? - попитах първо, а след това ще обсъждаме другото.

- За Алия. Много се привърза към теб, макар и за няколко часа. Не мога да повярвам направо. Рядко е с майка си или по-точно дори и доста да е тя също е заета и няма време много за нея, което донякъде е разбираемо. С теб явно се чувства добре. Обръщаш й вниманието, което й трябва. - радвам се, че съм аз. Откакто Люси го няма се радвам на всяко едно дете. И се радвам, че сега има едно тук, което да ми дава моментите, които имах с Люси. Макар и момиче.