3 часа прекарани на плажа. Вече беше станало 22:13. Джони сигурно вече се притеснява или скучае. С Крис си изкарахме супер. Даже прекалено супер. Той е доста симпатично момче. Времето минава прекрасно с него.
- Крис той може да спи. - прошепнах пред входната врата на собствения си апартамент. - Не искам да го будя, ако е заспал.
- Тогава хайде у нас? - каза с нахално игрива усмивка.
- В никакъв случай, Кристофър. - казах и се изхилихме тихо. Колкото се може.
- Хайде, почукай. - подкани ме. Почуках и се чуха стъпки. След малко пред нас беше Джо.
- Джоооо. - извиках и го прегърнах.
- Къде бяхте деца мои. Какво пак се направили, че сте така милички, тихи или поне Крис и се усмихвате? - изрецетира, а с Крис се засмяхме.
- Нищо, тате. - Крис натърти на последната дума и Джо се засмя. Прегърнаха се. Не бяха се виждали много освен да ни запознае. - Как си Джони? - попита го и се наместихме на удобния диван.
Хола е свързан с кухнята и стените му са в бял цвят. Само тази срещу стената с телевизора беше със тапети на сиви цветя. Красив е. дивана е сив и до него има два фотьойла в същия цвят. Масата е стъклена, а телевизора беше огромен. Честно, не мисля че ми трябваше толкова голям, но мама настоя. Кухнята пък е в свеж прасковен цвят. Почти всичко в нея беше в този цвят освен масата и столовете. Те бяха пак бели. Красиво е. Това е правилната дума за всичко. Крис и Джо започнаха да си говорят за мача, а аз им казах, че ще отида да се преоблека и ще ги забера към кухнята да мислим какво ще ядем. Джо купил продукти преди да дойде тук.Влязох в стаята си и отидох пред гардеробната си. Отворих е и влязох. Всичко изглежда добре, когато е подредено, какво трябва. Избрах си едно къси панталонки и потник, за да ми е удобно и си обух едни чорапи дъги почти до коляното. Все пак колкото и да сме вътре и да е пуснато парното и навън да ни залъгва времето със слънце. Май месец е, но е оче началото на лятото и е малко хладно. Поне според мен. На момчетата им било хубаво. Откачалки. Ако има един начин лятото ще ходя със зимните дрехи. Прекалено е нали? Слязох долу и ги заварих в същото състояние, в което ги оставих. Изкашлях се, за да им превлека вниманието, но само Крис все едно ме чу. Гледаше ме леко с отворена уста и ме оглеждаше най-нагло. Идиот. Джо се обърна към него, а после към мен изкикоти се и се обърна към Крис като му хвана брадичката и му затвори устата.
ESTÁS LEYENDO
Мiami =Christopher Velez= Fanfiction with CNCO
FanficАлисън е 22 годишно момиче с много мечти. Кристофър е момче, което се стреми да осъществи мечтата си да направи семейството си щастливо. Срещата им е интересна, но и нагласена. Дали ще се влюбят? Както казва Алисън на Джонатан: "Ще му устоя на този...