Глава Шеста

138 8 1
                                    

Ария

- Трябва да се обадя! - Итън излъга родителите ни, веднага щом ни забелязаха, че се връщаме в стаята. Настаних се между Лиам и бащата на Итън на масата.

- Та Ноа, кога е сватбата? - избърбори майка му, карайки го да се задави в чинията си.

-Боже мой! Добре ли си? - възкликна Изабел, докато го потупваше по гърба. Той кима леко и взе чашата си с вода.

- Щях да направя много повече от задушаване ако бях на твоето място. - аз се подсмихнах и Лиъм избухна в смях безконтролно до мен. Все още се чудя как двамата са приятели след като нямат нищо общо. Единият е весел, а другият - мърморещ.

- Ария...! - предупреди ме мама, а аз извъртях очи и се извиних.

- Не сме определили датата! - извика Изабел със слаба усмивка. Итън от друга страна все още стоеше изчервен. Гледаше към мен, но след като и аз погледнах към него отмести погледа си.

- Още вино? - сякаш четейки ума ми попита Лиам, искайки да ми налее чаша.

- Непълнолетна е! - изпъшка Итън - Без никаква устоичивост на алкохол. - каза той, като за щастие родителите ни се бяха съсредоточили върху нещото, за което сестра ми им говореше.

- Ще разберете, нали? - сопнах му се, което накара Лиъм да се изкикоти. Той напълни чашата ми и започнахме да се веселим.

Опознавахме се, споделяйки общи неща, което ядосваше Итън.

Вечерята вървеше добре, сега семействата ни водеха малки разговори с двойката. Не слушах особено, защото знаех, че всичко, което казват са измислици. Честно казано започвах да се изнервям от фалшивите смехове на Изабел и преструвките й, че обожава него и всички. Ако толкова много го обичаше нямаше да чака толкова много, за да ни го опредстави.

- Ревнуваме ли? - чух шептенето на Лиам до мен.

- От какво?

Той се изкисна и плъзна ръка по бедрото ми:

- Нямаш нищо против ако правя това, нали? - прошена той в ухото ми. Ръката му беше студена срещу бедрата ми и усетих как бузите ми почервеняват. Той се изкиска, заради състоянието ми и започна да прави кръгчета върху бедрата ми:

- Неудобно ли ти е? - попита той и аз го погледнах смело в очите.

- Не!

Той се изкикоти. През цялото време усещах изпепеляващият поглед на Итън върху себе си. Когато вдигнах поглед към него, той рязко се обърна към Изабел.

- Какво ще кажеш да направим малка обиколка на къщата? - прошепна Лиам и аз го погледнах, удряйки ръката върху бедрата си.

Останалата част от нощта мина спокойно, пих вино и слушах семейните разговори. Семейството му всъщност е забавно, особено баща му. Тогава внезапно главата ми се замая. Вероятно да изпия шест чаши вино не беше добра идея! Погледнах към Итън очаквайки да видя нещо като "Нали ти казах", но вместо това видях загриженост.

Чувствайки се замаяна, казах лека вечер на всички и се запътих към кухнята, за да си налея чаша вода. Докато си пълнех чашата чух как вратата се отваря. Обърнах се и видях Лиам, който се беше облегнал на вратата.

- Имаш ли нужда от нещо? - попитах, отпивайки от водата и след като пих достатъчно, излях остатъка в мивката.

- Да! - приближи се той.

- Какво искаш? - изпъшках, чувствайки как алкохола се връща обратно, искам да повърна.

- Много си секси, Ария! - прошепна и точно когато щях да го отблъсна вратата се отвори. Погледнах през рамото на Лиам и водях Итън, който гледаше към нас. Приближи се и издърпа Лиам от мен. Без дори да ме погледне извлече пияния задник на Лиам през вратата.

Щом вратата се затвори, стомахът ми започна да се бунтува толкова силно, че нямах време да стигна до стаята си, тъй като парчета храна от стомаха ми се разпръснаха във въздуха, разпилявайки се върху искрящите бели плочки. Направих това още веднъж и плочките се напръскаха отново.

It's complicated [БЪЛГАРСКИ ПРЕВОД]Место, где живут истории. Откройте их для себя