It's complicated [БЪЛГАРСКИ ПРЕВОД]

Глава Четвърта

Ария

Сложих любимото си кърваво червено червило и намигнах на отражението си в огледалотото.

- Ария, слез долу! - извика майка ми от долния етаж.

Преглътнах раздразнено преди да се завлека към кухнята, където майка ми се въртеше, подготвяйки се за предстоящата вечеря.

Тя се обърна към мен и моментално се появи неудобрителен поглед на лицето й:

- Ария какво си облякла?

- Дрехи. - отговорих.

Тя поклати глава сякаш не е в настроение да ми се кара тази вечер и скоро на звънеца се позвъня:

- Отиди да отвориш.

Извъртях очи, все още раздразнена, че трябва да присъствам на тази тъпа вечеря, но забавната част от това е факта, че ще разбера кой е достатъчно глупав, за да реши да се омъжи за Изабел. Тръгнах към вратата и я отворих, срещайки се с:

- Изабел. - казах с подигравателна усмивка.

- Ария. - Тя направи същото като мен и ме подмина. Извъртях очи и затворих вратата.

Върнах се обратно в кухнята и седнах да стола, игнорирайки близката майка-дъщеря среща.

- Разбира се, майко! - изкикоти се Изабел. Време е за дразнене на Иза 101.

- Значи няма годеница? - изрекох, а тя се обърна и ме погледна - Държа го достатъчно дълго? - казах с насмешка.

- Виждам, че не си загубила чувството си за хумор. - отвърна - Но ако искаш да знаеш, Ноа и аз сме добре, всъщност той и семейството му ще дойдат съвсем скоро за вечерята. - каза тя, усмихвайки се.

- Обзалагам се...

- Ария престани да проявяваш неуважение към сестра си, а ми помогни да нагласим масата! - скара се мама, докато обикаляше кухнята с престилката си.

- Тя започна! - казах детски, сочейки Изабел, а тя ме погледна злобно.

- Не ме интересува кой е започнал, аз го прекратявам! - отсече мама.

С Изабел сме се хванали за гърлата от както се помним. Бихте си помислили, че мама ще е свикнала вече с това.... Е не беше.

- Не се нуждая от това. - простенах и се обърнах, изкачвайки стъпалата и отивайки в стаята си, място изпълнено със свобода. Скочих върху леглото и извадих телефона си, набирайки Хедър, която вдигна след втория сигнал:

- Хей! Тъкмо си мислех да ти се обадя, какво става? Не трябваше ли да си на вечеря или нещо такова?

- Все още не са пристигнали! - казах с раздразнение в гласа си.

- Значи г-н Гибс, а? Двамата разбрахте ли се най-накрая, защото цялото това напрежение...

- Хедър нали знаеш, че той е новият ни учител по Английски, а не някой секси голежанин! - прекъснах я.

- Кога това те е спирало? - можех да усетя пакостта в гласа й. Направих някои луди глупости в живота си, но повярвайте ми, това е най-лудото!

- Ще идваш ли на партито на басейна на Джаксън тази вечер? - попита.

- Аз...

- Ария... - извика мама от долния етаж.

- Ще ти звънна по-късно. - затворих и се запътих към изключително спретнатата маса за хранене. Човек би си помислил, че кралицата ще се отбие тази вечер.

Около половин час всички, дори и баща ми, седяха на масата говорейки си и наслаждавайки се на храната. След няколко минути пронизителен звук резонира около къщата. Боща ми отиде до вратата, за да приветства гостите.

- Масата изглежда прекрасно! - каза свекърва с усмивка, докато заемаха местата си.

- Благодаря ти! - прошепна мама с усмивка.

- Ноа ще дойде скоро. - уведоми ни извинително жената и всички останали кимнаха с разбиране и продължиха да вечерят.

Половин час по-късно, когато всички бяха на половина с вечерята си на звънеца се позвъня, но го игнорирах, в очакване някой друг да отвори.

- Това ще е Ноа! - каза Изабел, втурвайки се към вратата като някой малък отчаян пудел. И кълна се, че чух спорове, докато идваха към нас.

-Мамо, татко, Ария.... Това е Ноа! Моят годеник! - каза тя

Погледнах нагоре от чинията си, готова да видяя...

Мамка му!

- Господин Гибс? - викнах шокирано, карайки всички да се обърнат към мен. Очите му също се разшириха в шок, когато видяха присъствието ми в края на масата.

НЕ! НЕ! НЕ!

Това не може да се случва отново!

- Двамата се познавате? - изсумтя Изабел с нотка раздразнение в гласа си.

Господин Гибс или каквото там беше името му изглеждаше изчервен.

- Преподавам в училището на Ария! - успя да изрече с шокираното си и замръзнало изражение.

- Не знаех това... - отбеляза разбразнено Иза, след което се придвижи обатно до мястото си, сядайки на него, а той я последва и направи същото.

По дяволите, какво се случи току-що...