Глава Седма

159 8 2
                                    

Бързайки да се махна от скучния ми час по химия, вкарах двете жаби в шкафчето си и избрах някои тетрадки за моя ужасен час по английски. Затворих ги и минах през претъпкания от ученици коридор. С въздишка влязох в класната стая и заех мястото си до Хедър.

- Добро утро на всички. Надявам се, че сте имали страхотна нощ, защото денят ви ще започне и с бърза поп викторина - Изрече учителят и се заглед в една от картините с кози. От класът се чу дълго охкане, но той не обърна голямо внимание.

- Какво му се е случило днес?- Хедър ми шепнеше

- Какво имаш предвид? - Попитах и точно както го направих той започна очен контакт с мен.

Учителят ми продължи

- Тестът ще бъде върху наученото в предишния ни час, така че ако не сте учили, и прекарвате времето си в нощни клубове и се напивате. - каза той и още по-силно заби погледа си в мен - Съжалявам за вас, защото този тест ще бъде огромна част от вашата оценка.-
След кратка пауза продума  - г-ца Елис, ще предадете тези листове за класа днес - каза той и с въздишка станах от стола.
Почувствах как всички ме гледат, докато се преместих на бюрото му
-Благодаря ви, г-це Елис.- Казва и с очите си ме изучава отблизо.

Грабнах листовете и започнах да ги раздавам.

Когато заех мястото си за да започна теста, погледнах набързо към него и срещнах очите му блестящи право в мен. Този човек ще ми създаде неприятности. А сигурно той се придържа към точно това. Мислех, че ще се фокусирам върху моя лист. Лъгала съм се.
Тридесет минути по-късно погледнах наоколо и забелязах, че само аз съм останала, единствения човек, който не е предал листа си. Останалата част от класа беше изтеглена в раздразнение.

-Може да го дадете г-ца Елис. - изрече, аз го погледнах, за да видя как се наведе срещу стола си, с грозната кафява чаша в ръката си.
С въздишка, се изправих и се преместих до бюрото му, за да представя почти празните ми листя. Поставих ги на бюрото му и той погледна надолу, след това върна вниманието си върху мен. - Почти празно е, г-це Елис. - Той изтъкна а аз бях на секунди да врътна очи.

Обърнах се за да си тръгна, но с произнасянето на името ми "

- Ариа - той ме спира. Виж кой се върна на първото име... - Трябва да започнеш да приемаш ученето си на сериозно, с тази скорост може никога да не завършиш. -

Завъртях очите си - Това ли е всичко, сър? - Попитах с намек за отношението в гласа ми

Той завъртя глава. Отпи от грозната му чаша, която определено е подарък от Изабел.
- Този съблазнителен костюм, който носите сега, не мамят никой г-ца Елис, така че предлагам да го премахнете или няма да ви бъде позволено да влизате в час -
Ухапала съм долните си устни, облягам се на него. Захапвам долната си устна и се облягам на него

-"Честно казано, не ме интересува кой знае колко. - погледнах го преди да изляза от стаята.

Излязох от училището уверено, за да видя как Лиъм се навежда срещу колата си.
-Моето място е и твое. - Той крещеше от разстояние

Усмихвах се
- Купи ми питие, тогава можем да решим.

- Има сделка! - усмихна се.

It's complicated [БЪЛГАРСКИ ПРЕВОД]Место, где живут истории. Откройте их для себя