It's complicated [БЪЛГАРСКИ ПРЕВОД]

Глава Девета

Ария

Изтърколих се от леглото и разбрах, че имам точно 30 минути, за да се приготвя за училище. Със сигурност не съм в настроение днес. Кой знае кого бих могла да удуша ако ме подразни.

Отключих телефона си и писах Хедър, че няма да ходя. Оставих устройството и се съблякох, влизайки под душа. Докато студената вода докосваше горната част на главата ми усетих как цялото ми тяло се отпуска. След време се почувствах все едно стоя с часове под душа. Излязох и се изсуших, а след това си облякох къси панталони и къса тениска, отправяйки се директно към кухнята, за да закуся.

Отворих хладилника и очите ми веднага се спряха към бутилката шампанско, а ръцете ми се насочиха към него. Вместо нея обаче вдигнах тази с млякото. Какво става с мен? Защо позволявам на този задник да ми влезе в главата?

Забравям го. Седнах и си направих малко зърнена закуска. След като се нахраних се настаних, за да гледам Netflix. Ако родителите ми разберат, че пропускам училище ще припаднат, но това не е нещо, което ме притеснява вмомента. По-добре да се сблъскам с тях, отколкото да свърша в затвора, защото съм убила учителя си по Английски.

По време на третия филм, който си бях пуснала заспах и звънящият звънец ме събуди по обяд. Прозях се и разтрих очите си. Вероятно Хедър идва да ме провери. Когато наближих стъклената врата разбрах, че предположенията ми са се оказали грешни. Какво прави той тук? Не съм в настроени да се занимавам с него вмомента. Обърнах се, за да се кача в стаята си, когато вратата се отвори. Трябваше да заключа!

- Здравей Ария! - каза той с мек хъски тон.

Спрях да вървя и се обърнах, за да се сблъскам с него.

- Трябва да се обадя на ченгетата, защото нахлуваш в къщата ми!

Игнорирайки ме, затвори вратата зад себе си и пристъпи към мен:

- Не те видях днес в училище?

- Какво правя и какво не, не ти влиза в работата! - отвърнах. - Сега напусни преди да съм звъннала на ченгетата!

- Не съм тук, за да създавам проблеми, Ария. Дойдох, за да се извиня за вчера.

- Казвай каквото искаш и си тръгвай. - казах, кръстосвайки ръце пред гърдите си, а той пристъпи по-близо до мен.

- Не трябваше да казвам онези неща, прекрачих границата и съжалявам. Готов съм да говоря с дирекцията да сменят часовете ти ако желаеш. -  последната част я изрече нервно. - Просто се надявам да разбереш, че не съм такъв човек.

- Приключи ли? - скастрих го и го забелязах да премигва, преди да кимне. - Добре, тогава напусни! - Обърнах се и се качих горе, без да се обръщам към него и безмисленото му говорене. Влязох в стаята си и затворих вратата.

Останах на леглото си, чакайки да чуя звука от входната врата, но така и не се случи. Защо все още е тук? Няма и секунда след като си го помислих, вратата се отвори и той влезе. Стоеше и се взираше в мен с опияняващите си очи, след което затвори вратата с крак без да разваля очния ни контакт.

- Ще разбера ако искаш да повдигнеш обвинения. - каза

Спомням си бегло онази нощ, най-вече частта, в която се хвърлих безсрамно към него.

-Няма да повдигам обвинения Итън.

- Няма ли? - прошепна, изглеждайки изненадан.

Кимнах. Той се приближи към мен, толкова близо, че можех да чуя звука на сърцето му. Внезапно поклатих глава, чуствайки неудобство.

-Благодаря. - прошепна, а аз не казах нищо. Докато стояхме там в неловко мълчание, доста римувахме сърдечния си пулс. Отворих уста, за да проговоря, но думите не излязоха, защото бяха погълнати от страх от това, което може да последва, понеже очите ми продължаваха да се концентрират върху устните му.

- Трябва да си вървиш, ро-родителите ми скоро ще се приберат. - промърморих.

Той преглътна тежко, като все още се взираше интензивно в мен сякаш обмисля най-неизбежното и окаяно действие. Тогава без да каже нищо се обърна и излезе през вратата.