It's complicated [БЪЛГАРСКИ ПРЕВОД]

Глава Десета

Сложих си черни шорти и бяла тениска и си завързах косата на конска опашка, преди да тръгна долу към кухнята за да закусвам. Седнах и си сипах малко зърнена закуска, понеже щом Хедър пристигне, няма да имам време за нещо друго. След като се нахраних пуснах купата в мивката,  взех си чантата и напуснах къщата, за да видя как Хедър вече ме чакаше.

- Хей кучко! - Поздравих я и скочих в колата. 

-Хей.- каза тя със слаба усмивка, докато запалваше колата. Карахме в приятна тишина. Нещо очевидно я притесняваше, но реших да я оставя. Ако беше важно, тя щеше сама да ми каже. 

 Наведох се и погледнах през прозореца изгубена в собствените си мисли, но не след дълго пристигнахме в училище. 

Слязохме от колата и тя ми се усмихна сякаш за последно

- Добре ли си, Хедър? - Много се притеснявах сега, но тя отново се усмихна 

-Разбира се. - тя отговори и с това тръгнахме към училище в ужасна тишина. 

Докато вървяхме към стаята забелязах, че Итън говори на ученичка в коридора. Не искам да се изправям пред него вмомента. Очите му за момент преминаха през мен, но бързо ги върна към момичето. 

Благодаря! 

Влязохме в класа по математика и се настанихме най-отзад. Хедър все още изглеждаше тиха и мрачна, нещо очевидно я притесняваше. 

Класът по математика беше скучен или може би е заради фактът, че мразя гимназията като цяло… Нямам търпение да се измъкна от тук. Извадих скиците си и започнах да рисувам случайни неща, за да се разсея. 

След дълго, мъчително време звънецът сигнализира за края на първия час и ние с Хедър, която бе все така мрачна, излязохме. Но какво за Бога може да притеснява такъв безмозъчен човек, като Хедър? 

-Наистина ли няма да ми кажеш! Какво те притеснява? - почти не извиках, но тя просто разтърси главата си .

-Може би по-късно. - каза тя с тъжна усмивка. Насочихме се към класа на Итън отново в тишина. 

Веднага щом влязохме и заехме местата си, той пристигна. Сега носеше риза, на която ръкавите му бяха навити. Така излагаше мускулите си перфектно. 

Извъртях очите си. Би трябвало да има правило, в което учителите да се задължават да носят само работни костюми. Погледнах настрани, но почувствах погледа му .