It's complicated [БЪЛГАРСКИ ПРЕВОД]

Глава Пета

- Защо се забави толкова? - Баща ми го попита, когато седна на масата.

- Трябваше да се погрижа за някои неща. - Той отговори просто. Седях там, ядеики храната си в мълчание, а цялото ми тяло вече бе напрегнато.
Не знаех какво да кажа или направя в този момент, сякаш тялото ми щеше експлодира във всяка форма.
Навсякъде цареше мълчание за няколко минути, докато майка ми хвърли останалата храна в чинията си

- Така, Ноа, как се запознахте? - Баща ми го попита и забелязах челюстта му да се свива, докато очите му се приземява бързо на него.

- Колежа - най-накрая отговори. Татко кимна.

- Хайде, беби, малко повече е от тогава. - когато Изабел се изказа аз исках да си пробия очите. Не е тя, ако не направи всичко перфектно. - Да! Срещнахме се в колежа, както той каза - веднага се поправи. Можеше ли да лъжат?

Отново му съзрях очите, както винаги, когато ме гледаше. Аз му повдигнах вежди, докато седяхме там, взирайки се един в друг в пълно неудобство. За щастие вниманието на всички останали беше върху счупената история на Изабел, за да ни забележат.

- Нали, Ариа? - Гледах майка ми озадачена, докато тя призова вниманието ми

- А?

- Не е ли хубаво да имаш познато лице в училище? - тя отново попита и аз й хвърлих слаба усмивка, докато се протягах за чаша вода. Трябва да се измъкна от тук, затова извадих телефона си и писах на Хедър под масата "Помогни ми!"

И внезапно звънеца звънна. Браво Хедър, беше бързо - помислих си.

- Скъпа, очакваме ли някой друг? мама поиска баща ми просто да отиде за да отвори вратата.

Позвъня се отново.

- Аз ще отворя! - скочих от стола си и веднага щом се озовах пред вратата бях придружена от зоркия поглед на г-н Гибс. Изхвърлих силна въздишка, която дори не знаех, че държа, преди да отворя вратата.

Един човек се наведе към рамката на вратата с обикновена черна риза и износени дънки. Погледнах го объркана.

- Извинявай? Познаваме ли се?

- Ох, извини маниерите ми! Аз съм Лиам

- Той е с мен. - Един глас се е обади. Не трябваше да се обръщам, за да знам кой е. - Моля те, остави го да влезе, Ариа. - помоли

Преместих се от вратата, опитвайки се да не го гледам и позволих на непознатия да влезе. Те започнаха да шептят, а аз едва получих една дума "Дръж се". Каза да отиде до масата и да се настани а той щял да дойде след малко.
После се обърна към мен с гняв, изтъкнат на лицето му, и ме хвърли на най-близката стена.

-Какъв вид игри играеш, Ариа?
Той стисна челюстта си.

- Мога ли да ти напомня, че ти беше този, който се появи в моето училище, в къщата ми и после чух, че си сгоден за сестра ми, а сега си тук и ме притискаш към стената, с гърдите ти, които смилат тялото ми.- Наведох се сантиметър по-близо до лицето му, забелязвайки мускулното му напрежение - Сега ми кажете, г-н Гибс, какви игри вие играете?"

- Итън - той ме поправи.

-Просто не ми се пречкай! -  изплюх се и минах покрай него, като се върнах при всички на масата.

(Итън Ноа Гибс са имената на Итън, казваме за да не се объркате)