Глава Осма

128 9 3
                                    

След няколко питиета в бара, Лиъм и аз играхме аркади и поръчахме повече бира. Беше хубаво да е наоколо, ако не включваме постоянните му сексуални намеци, той всъщност беше забавен.

-Е…имаш ли въпроси? - той отново попита и аз се засмях, държейки последната чаша бира.

-От колко време сте приятели с Итън? - попитах от любопитство.

-От колежа - отговърна. - Защо? Падаш ли си по него или нещо такова?

-Той е новият ми учител по английски и трън в задника - казах с присмех.

-Какво ще кажеш да ти покажа апартамента си… - Той каза и аз кимнах, следвайки го през вратата. Върнахме се в колата и се качихме на пътя, тръгнали към мистериозния му апартамент.

Започнах да се чувствам свободна в неговата компания и пуснах радиото на любимата си песен, като започнах да си припявам текста.

Лиъм ме погледна и се усмихна:

- Явно обичаш да се забавляваш, а?

Гмурнах се в ритъма, когато от разстояние забелязах БМВ, което идва към нас.

- Мисля, че започват да ни следват. 

- Какво? Това е лудост. - той ахна и погледна страничното си огледало.

Аз също погледнах моето, за да  се уверя, но преди да мога да разбера какво се случва, колата ни задмина и премина през нашата алея, карайки Лиъм да настъпи здраво спирачките, така че да спре колата от трясък.

-Ти шегуваш ли се?- изпищях.

Изглежда толкова бесен. Идва до моята врата и я отваря, като ме изважда от колата. За кого си мисли този?!

-За кой се мислиш? Това е кражба на колата. Махнете шибаните ръце от мен - крещя, опитвайки се да махна ръката си от хватката му, което просто го накара да я затегне. Можех да почувствам яростта, излъчена от него - Пусни ме, перверзник такъв! - Борих се повече, но той не ме послуша и дори не ме погледна.

Завлече ме в колата си и ме хвърли на предната седалка.

- Не смей да излизаш, Ариа! - изсъсква, затръшва вратата и тръгва към колата на Лиам.

Гледах ги как обменят думи, преди Лиъм да скочи в колата и да ме остави сама с този лунатик.
Итън дойде в колата и внезапно скочих от колата и се сблъсках с него.

- Какъв ти е проблема? - изкрещях и като светкавица го почувствах да ме издърпва и блъска в колата.

-Ти. Най-проблематичната тийнейджърка, която някога съм срещал. Правиш каквото си пожелаеш. Ще направиш всичко само хората да те забележат. В живота ти може би има толкова проблеми, за да мислиш за обичта си. Всяка дума подпалва огъня, който гори вътре в мен. Никой не се радва на неотговорност АРИА, така че предлагам ти да пораснеш и да спреш да бъдеш толкова неприятна за всички около теб - той продължи.

Всяка нарушена фраза беше като бензин за него, юмруците ми започнаха да се стискат и челюстта ми се вкорени. Последните думи бяха като добавени към кокаина в тялото ми. На секунди съм да експлодирам от гняв. За секунди ръката ми удря бузата му.

- Ти не знаеш нищо за мен- изсъсках. - Фактът, че правихме секс веднъж, не означава, че ме притежаваш или знаеш нещо за мен! - Не чаках да реагира, преди да се обърна и да си тръгна. Сърцето ми се биеше силно срещу гърдите ми, а по-лошата част е, че не знам къде съм и къде отивам или колко е часът.

-Ариа… - не се обърнах.

Всичко, което знам е, че искам да стоя далеч от него, вината е моя за това, че съм била някога интимна с него. Погледнах напред към пътя и забелязах жълто такси.

-Ариа, върни се! - чух гръмкия му глас.

Още веднъж го игнорирах и се преместих към пътя, за да го спра.  Таксито спря до мен.
- Ариа аз съм… - не изчаках да довърши и се качих.

It's complicated [БЪЛГАРСКИ ПРЕВОД]Место, где живут истории. Откройте их для себя