It's complicated [БЪЛГАРСКИ ПРЕВОД]

Глава Трета

Той продължи да говори като забрави за моето присъствие.
- Преди да започнем, бих искал да кажа някои правила.

(1) Не толерирам ненужни прекъсвания в моя клас като, шепнене, ядене и телефонни обаждания. - каза докато се разхождаше из стаята. Не можех да спра да го съзерцавам. Сякаш бях като хипнотизирана.

След това, за секунда очите му се заключиха с моите и аз забелязвах, че тялото му се напряга, а това кара и моето да прави същото.
Хедър ме гледаше с любопитство
В този момент се запитах какво по дяволите се случи. Цялото ми тяло отслабва докато очите му ме проверяват. Не можех да кажа какво си мисли, но имаше "прекрасни " изрази, разпръснати из лицето му. Класът започна да мърмори, обръщайки съмнителните си очи на мен, което ме принуди да погледна надолу към бюрото засрамена. О! Боже, може ли да кажат нещо?
Хедър захлупи устата си с ръката а аз вдигнах бавно очи към нея.

-О боже! - ахна.

Бутнах я и гледах отново сърцето ми да се успокои. Хвърлих му поглед, като му сигнализирах да спре, виждайки как хората се взират в подозрителното. Хвърлих и на нея един предупредителен поглед, като ѝ подказах да се осъзнае.

Той веднага отмества очи от мен и се върна на бюрото си

-Този семестър щяхме да започнем с различните фигури и части на речта - Докато той си мисли, че го слушат в някакъв момент, бях загубена в моя собствен влак на мисълта за да се питам защо не помня какво се случи снощи? Спомням си, че говорих с него на бара, но не си спомням как се озовах в стаята му в мотела.

Уф! Това не може да се случва!

- Той е сладък - Хедър подшушна - Но не е ли твърде млад, за да бъде учител? - Хвърлих още един поглед, хващащи очите му отново.
Като стана от бюрото си, той започна да ходи към нас и моята кръв замръзна, но успях да остана спокойна, докато се молех да не ме насочи или да ме кара да говоря пред класа. Той се бавно мина покрай нас, докато продължаваше да говори. Оставих дълбоко дъха ми да се изпусне, докато звънчето на училището започна да звъни, показвайки, че часът е свършил. Хората започнаха да се оттеглят от класната стая, оставяйки Хедър и мен насаме с него.

- Трябва да тръгвам, имам още един час - Хедър каза събра нещата си а аз просто кимнах и я гледах как напуска стаята.

Завъртях глава наоколо и осъзнах, че само аз и учителя по английски бяхме в стаята. А той бе зад гърба ми, затова поех дълбоко дъх преди да се обърна към него и разбира се, той вече ме гледаше

- Слушайте - Преместих се към бюрото му и се хванах на въпроса.  - Доколкото се сещам  нищо не се е случило между нас снощи и не те познавам и определено не ме имаш като нещо повече от учител, така че нека просто да преминем през това и да се спасим от други усложнения...разбрахме ли се?

Вдигнах очи към него и можех да кажа, че е бесен

- Ти ме излъга. Каза ми, че си в колеж!

Сериозно ли...

- Бях пияна - изстрелях и челюстта му се стисна. - Дори не си спомням половината от нещата, които казах или направих последно. - прозрях се за малко. - Така че, просто забравете какво се е случило и спасете работата си. - казах и бях на път да изляза от стаята, когато една ръка дръпна китката ми, обръщайки ме към него. Хлътнах когато осъзнах колко близо бяхме.

Той се наведе и ми дърпа китката по-здраво.

- Защо пиеше? Как изобщо стигна до клуба? Родителите ти знаят ли, че си била сама през нощта? - Той се изсъска, като един загрижен учител.

Погледнах към китката си и присвих очи. Той сякаш се осъзна и промърмори едно глухо "извиняваи".

- Просто не ми се пречкай, г-н Гибс - отрязах и поех пътя си през вратата, с малка болезнена яма в стомаха ми.

Вече го ненавиждам!