Ставай, Ана ! Нали не искаш да закъснееш за последният ти ден в училище?!" - провикна се баща ми от вратата. Да, днес беше последният ми учебен ден, довечера вече официално съм "свободна", ако мога така да го нарека "Ей сегаа" - отвърнах му аз като пъхнах главата си под възглавницата. След още две посещения на баща ми най-после станах. Затътрих се едвам, едвам към банята като се почесах по главата и се прозях. Не разбирам, защо ни викат толкова рано часът бе едва 6:30, а нас ни искаха в 7:10. Погледнах рошавото си отражение в огледалото и направих гримаса. Съблякох се и влязох да си взема екстремният душ, нямаше начин аз да не закъснея. О, извинете ме..не ви се представих! Казвам се Ана и съм на 18 години, днес както разбрахте е последният ми учебен ден, живея заедно с баща ми, мама почина, когато съм била едва на 3 годинки. Не мога да ви опиша колко много ми липсва. Бях готова с душа и излязох да си търся дрешки. Избрах си къси бели панталонки и черен топ. Вързах косата си, защото няма време да я оправям и сложих на бързо спирала, последвана от гланца ми за устни. Погледнах се в огледалото и се усмихнах, като сложих очилата си. Като по часовник Кери ми звънна и ми каза, че вече е пред нас и можем да тръгваме. Грабнах чантата си и излязох от къщата. "Аниии" - провикна се Кер, като ме прегърна и ми се усмихна. "Хей, готова ли си да вървим, че пак окъсняхме ;д" - "Естествено!" - отвърна ми тя и двете се качихме в колата й и потеглихме. "Е? Говори ли с човека за работата в ЛА ?" - попитах я аз. Нямах намерение да си губя времето. Веднага след като завърша училище т.е. днес започвам работа. Трябват ми пари за колеж. Татко не е беден, но няма достатъчно пари за да задоволява всяка моя прищявка, а и не искам да съм му в тежест. С Кери кандидатствахме за работа като чистачки, сервитъорки и общо взето всяка работа, която може да се върши в една огромна къща. "Оу, да. Ан, забравих да ти кажа, че най-късно утре трябва да сме в ЛА инъче не получаваме работата" - едва не се задавих с колата, която пиех в момента. "Ние какво?" - извиках и аз, а тя направи смутена физиономия. "Съжалявам, забравих да ти кажа"
2 ЧАСА ПРЕЗ НОЩА ,
"Чао тате! Ще ми липсваш ужасно много!" - прегърнах го аз. Какъв ден само. Тъкмо свърших училище, а вече тръгвам за ЛА, с Кер си резервирахме билети за късният полет, за да можем да си приготвим багажа. Сбогувах се с татко и се запътих към таксито, което чакаше пред вкъщи. След 20 минути бях на летището, където ме чакаше Керъл. И двете не изглеждахме много добре, защото бе започнало да ни се доспива. Качихме де на самолета и потеглихме. Въздъхнах.."всичко ще започне сега" - казах си на себе си и сложих слушалките в ушите си.
Харесай :*
Коментирай :3
Гласувай <3
