-Не е само това. - продължи Миранда. - Познавам те и знам, че има още нещо.
И това беше моментът, в който й разказах всичко за мен и Джъстин, още от самото начало. Просто...не издържах! Тя ме изслуша и виждах как емоциите в нея се менят многократно. Не обели и думичка през целия разказ. Чак, когато приключих тя въздиша и ми се усмихна приятелски.
- И ти наистина не си спомняш нищичко от...онази нощ ? - ме попита, докато слагаше макароните да се варят.
- Не, наистина. Прекарала съм часове в опити да си спомня, но всичко ми се губи, след като той ми предложи да ме закара до нас, качих се в колата му и после... не знам. - отвърнах и седнах на масата в кухнята, като се заиграх с покривката.
- Това е доста странно, не мислиш ли ? Да загубиш девствеността си и да не си спомняш.
- Тогава бях прекалено зле и не съм мислила за това, но аз се събудих в леглото му, гола. Не виждам какво друго бихме могли да правим, за да завършим така.
- Вероятно. - отвърна ми тя, но погледът и си остана замислен, когато седнахме да вечеряме. - Какво ще правиш сега ? Нали Джъстин идва тук ? Ще се срещнете ли ? - зададе трите си въпроса бързо и очите й светнаха.
- Няма начин. Както ти казах, никой не знае, че съм в Ню Йорк, а и съм сигурна, че той не иска да ме вижда. Сега има нов живот, нови приятели, всичко е много различно. - Изпитвах болка, не физическа...беше душевна болка, тя така и не бе отминала за една година.
- Все още ли го обичаш ? -изведнъж ме попита тя. Не й отговорих на този въпрос. Просто и се усмихнах мило и Миранда разбра намека.
- Е, хайде да лягаме, стана късно.
На другият ден станах рано както винаги. Отново не можах да се наспя. Може би нямаше да е зле да посетя някой лекар или да си взема някакви силни приспивателни. Оправих се и тръгнах към кафенето. Днес беше сравнително спокойно, нямаше много клиенти, но може би, защото бе събота. Когато дойде обяд стана време да вървя към библиотеката, отново необичайно спокойно.
- Хей, Сам ! - повиках я аз. Трябваше да знам какво става.
- Кажи, Ани. - тя подаде главата си от една от редиците.
- Какво става днес ? Къде са всички ?
- Оу, ами..онзи, как му беше името...певецът, пристигнал сутринта и всички висят пред хотела му и чакат да го видят. Пълна загуба на време. - тя се засмя, а аз се усмихнах престорено. - След малко тръгвам, ще се справиш ли ? - попита ме и се приближи към мен.
- С кое по-точно ? Тук няма никого. - засмях се и й посочих вратата. - Хайде тръгвай. - Лицето й грейна и тя ме прегърна, след което бързо си тръгна. Реших да си намеря някой роман и да се настаня в някой от редовете, може би щях да спра да мисля поне за секунда за Джъстин и колко близо е той сега. След около два часа прекарани в четене, мислех да си направя едно кафе, защото взе да ми се доспива. Станах от реда, в който лежах и в този момент чух падане на книга. Заковах се на мястото си и се заслушах. Не се чуваше нищо, но книгата не би падала сама, нали ? Отидох тихо до края на редицата и леко подадох главата си, за да огледам. Нямаше никого. Обърнах се и в края на реда някой стоеше с гръб към мен. Носеше шапка и горнище и веднага ми хрумна, че е крадец.
- Хей ти! Какво по дяволите правиш там?! - извиках аз и се запътих към него. В този момент мъжът се обърна и аз спрях на мястото си.
Сърцето ми бие ли ?
