Отворих бавно очи, но около мен продължаваше да бъде тъмно. Миризмата на стари книги ми подсказа, че все още съм в библиотеката, ала нямах представа какво се беше случило. Изведнъж до мен се чу глас, който бих разпознала навсякъде..
- Припадна и стоя в безсъзнание около час. - усетих как тръпки се разнесоха по тялото ми. Опитах да различа нещо в тъмнината. Видях силует подпрян на една от редиците, силуетът на Джъстин !
- К-какво правиш тук ? - най-сетне събрах сили да проговоря.
- Бих могъл да те попитам същото. - отвърна ми той. Гласът му беше хладен и някак..далечен.
- Това не може да е истина. - казах с въздишка и се опитах да се изправя, залитайки.
- Кое ? Че се криеш тук като страхливка ли ? Мислеше, че никой не може да те открие и ще започнеш всичко отначало ? Не можеш да избягаш от миналото, Ана ! - думите му се забиха като ножове в мен.
- Какво искаш от мен, Джъстин ? - прошепнах с насълзени очи.
- Нищо. Просто исках да видя колко си жалка.
***
- Това, че съжалявам за грешките, които съм направила ли ме прави жалка ? Дойдох тук именно, защото не смятам, че заслужавам всичко онова което имах! Съди ме колкото искаш, но това за мен не е спасение, а наказание ! - обърнах се и изтичах до стола, където стояха чантата и палтото ми. - Наистина не проумявам защо все още това те измъчва. Мислех, че си ме забравил в мига, в който напусна къщата..
- Така е. Забравих те ! Всичко, което правя в момента е от интерес, исках да разбера какво се е случило с жената, която разби сърцето ми, единствената, която го направи.. - усетих трепването в гласа му. Дали наистина ме беше забравил ?
- Стига толкова, моля те. Върви си!
Края наближава :)
Искам да ви кажа че ще закъснея със следващата глава,затова искам да ви изненадам със следващата история..Може да влезнете в профила ми и ще я намерите.
Благодаря за разбирането :)
