1 ГОДИНА ПО-КЪСНО
Изправих се в седнало положение на леглото и погледнах към часовника окачен на стената. Часът показваше 03:17 през нощта. Отново сънувах онзи кошмар, всяка нощ едно и също в продължение на година...затворя ли очи се връщам назад, в онзи ден, когато той си тръгна завинаги. Цялата бях плувнала в пот и главата ми пулсираше. Изправих се и се запътих към банята, за да си взема душ. Не исках да заспивам отново, не исках да го преживявам пак. Влязох в банята и съблякох дрехите си, оставих ги настрана и пуснах горещата вода да се стича силно, надолу по тялото ми.
Измина цяла година от както не съм го виждала, ако не броим вестниците и списанията, в които пишеха за него или пък телевизията, където често даваха негови интервюта. Той продаде неговата част от компанията и започна да се занимава с музика. Беше световно известен и имаше милиони фенове. Радвах се за него и за успеха, който има. Джъстин отдавна беше забравил за мен, може би още в мига, когато напусна онази къща, но аз не съм спирала да мисля за него нито за миг! Никога нямаше да си простя това, което бях направила.
Е, питате се какво стана с мен предполагам ? Това изобщо не е нещо важно или интересно, но знам, че сте любопитни, за това ще ви кажа. Аз също продадох моят дял във фирмата, както и къщата, колата...или с други думи - всичко което имах, и се преместих да живея в Ню Йорк. Вложих всичките си пари в банка и си намерих квартира, както и работа. Работех в една библиотека следобед, а сутрин в кафене. Исках да бъда незабележима, исках...да съм по-ниска от тревата. Оу, да.. имам и съквартирантка, казва се Миранда и е много мило момиче. Дори бих казала, че се сближихме доста. Не съм й разказвала за миналото си, не съм и казвала и какво ме е довело тук, в Ню Йорк, но и тя не настояваше да знае, смяташе, че когато съм готова ще и й разкажа. Баща ми също не знае къде съм, знае само, че съм добре и въпреки, че това никак не му стига му се налага да търпи. След дълго стоене под топлата вода, реших, че е крайно време вече да изляза. Спрях душа и се увих с кърпа. Излязох от банята и отново погледнах часовника, показваше 04:21чч. Наистина доста време съм стояла. Облякох се и изсуших косата си, след което си направих кафе и вече беше станало 06:00чч. Излязох безшумно от апартамента и тръгнах за работа. Миранда е студентка и днес има лекции чак на обяд, за това я оставих да спи.
След половин час пристигнах и си сложих работната престилка, след което се запътих да обслужа малкото хора, които бяха дошли толкова рано за дозата си кофеин. Един човек, който стоеше сам на маса, разгръщаше вестник и си чакаше поръчката, като нервно поклащаше крак, но не това ми направи впечатление, ами това което се виждаше на първата страница на вестника, беше снимка на Джъстин.
- Извинете, може ли за секунда ? - попитах аз и грабнах вестника от ръцете му. Човека ме изгледа лошо, но не възрази. Зачетох се в това, което пишеше под снимката.. - Супер звездата Джъстин Бийбър ще покори и Ню Йорк ! Певецът с ангелски глас ще завърши дългото си турне, за разочарование на много фенове, но ще го направи със стил и класа с едноседмичния си престой в града...Върнах вестника на човека и му благодарих. Той ще бъде тук! Ще бъде тук за една седмица! - само това се въртеше в главата ми. Пишеше, че ще пристигне утре и ще отседне в...забравих името на хотела, но мисля, че е близо до моят квартал. Това някаква шега ли беше ?
- Ана ? - чух мъжки глас да ме вика.
- Какво има Джордж ? - попитах аз и му се усмихнах леко.
- Има клиенти за обслужване. Ако обичаш, връщай се на работа. - кимнах му вяло и се върнах към вземането на поръчките. Целият ден бях много разсеяна. Счупих две чаши и обърках три поръчки, а в библиотеката бутнах единият шкаф с книги и всички се объркаха, разбира се ми се наложи да ги подредя на ново, което ми костваше остатъка от работният ми ден. Най-сетне се прибрах вкъщи и хвърлих настрана чантата, която носех, след което се тръшнах на дивана и се загледах в тавана.
- О оу..Това не е добре.. - чух женски глас и стъпки, които се приближиха към мен.
- Кое не е добре ? - попитах аз и се обърнах към Миранда.
- Този поглед и начинът, по който влезе. - тя ми подаде чаша със сок.
- Лош ден. Това е. - оправдах се и отпих от чашата.
