След около 8 часа полет пристигнахме на летището в ЛА. С Кер слязохме и се огледахме, аз вдишах от въздуха. Е, това е то..винаги съм мечтала да дойда тук, но като по-малка тази мечта ми се струваше непосилна всичко ми изглежда толкова нереално.. Взехме си такси и то ни откара на адреса, който ни бяха дали от фирмата на собственика. Пътувахме доста време и имах възможност да огледам града. Всичко беше прекрасно, толкова голямо, а аз толкова малка. Изведнъж таксито спря и аз се върнах в реалността. Намирахме се пред, ами пред ПАЛАТ! Тази къща беше нещо повече от огромна. Човек със сигурност би могъл да се изгуби в нея. Слязохме от колата и се запътихме към входната врата. Позвънихме и след секунди ни отвори, ам..кой е този? ;д някакво момче стоеше пред нас и ни гледаше изпитателно, беше с кестенява коса и толкова кафеви очи, аз като първата глупачка го зяпнах, все едно момче не съм виждала до сега. "Аа, ето ви и вас! Най-сетне.., ще се оплача на баща ми за лошото обслужване.. " - "Какво" - попитах го аз. Нямах представа какви ги говори. "Оф, новачки" - извъртя очи той - "Картата на къщата е залепена в кухнята за хладилника, искам сандвич с не много препечена коричка, стаята ми е на 3 етаж донесете ми го там, а след това почистете отзад покрай басейна..снощи имаше луд купон. И по-бързо!" - каза всичко това наведнъж. Карта ? Ама какво си мисли този? Та ние едва дойдохме, дори още стаите си не сме видели! Ядосах се, но си напомних защо съм тук. Видях физиономията на Кер, която беше същата като моята, гневна и уморена. Онова радио дето ни нареди всичките тези неща се врътна на някъде и ни остави с широко отворени усти. Сандвичът добре, ама да бяхте видели какво чудо е покрай тоя басейн..моментално щяхте да се изнесете. "ГОСПОДИИ" - извика недоволно Кер "Какво е ставало тук по дяволите?!"
След около 3 часа чистене най-сетне приключихме. Бяхме тотално уморени, едвам стояхме на краката си. Тогава се появи, тоя претенциозният. "Виждам, че сте приключили, най-сетне! Бавите се прекалено много! Довечера ще имаме гости така, че трябва да приготвите къщата т.е. да я украсите до 2 часа" Сега вече наистина ми кипна. "Виж какво.. не сме спали повече от 2 дена пътувахме 8 часа със самолет и от 4 часа ти изпълняваме прищявките..Не сме роботи или ни оставяш да си поемем въздух поне за час или ще се сбогуваш с нас, да видим кой ще ти приготвя вечерята тогава" - извиках му го всичко това. Ами не съм ли права, направо сме скапани, той иска и украса да му правим. "О, така ли?!" - приближи се към мен -"Не разбрах името ти?" - "Ана" - отвърнах му все още нервно аз, а и така като се приближи към мен наистина се изнервих още повече. "Хубаво, аз съм Джъстин.. имате 1 час почивка и нито минута повече!!" - отвърна ми той и замина на някъде. Въздъхнах дълбоко. Кер се приближи до мен и ме прегърна "Страхотна си! Направо умирам" - каза ми тя и се запъти на някъде.
.....След 1 час:: Бях открила най-сетне стаята си и колкото можах поспах. Изведнъж се чу тропане по вратата. Станах и я отворих. "Какво?" - попитах аз лицето което стоеше пред мен. "1 час мина, време е за работа принцеске" - каза ми подигравически Джъстин. - излязох от стаята и го разминах без да казвам нищо. Току що се запознахме, но вече абсолютно не мога да го понасям! Влязох във всекидневната, а там Кер слагаше някаква покривка на масата. "Хей, станала си.." - усмихнах и се аз и се приближих, за да и помогна. "Имах най-прекрасното събуждане на света" - " Какво? - изумих се аз -"Имам предвид, че Джъстин дойде, за да ме събуди" - "Ии...?" - все още не разбирах аз. "Какво И? Той е толкова красив, сладък, а тези очи, оо, тези очи" - погледнах я с отвръщение. "Кер, спри да говориш, ако обичаш!" - казах и аз и отидох в другата стая, за да взема приборите. Определено мозакът й е спрял да работи правилно или страда от недоспиване! Какви са тези приказки за Джъстин? Тъкмо влязох в кухнята и на вратата се позвъня и тъй като господин ~много съм важен~ не си направи труда да отвори го направих аз. Пред мен стоеше някакво русо барби, което сигурно имаше 1 тон грим върху себе си, да не говорим за обувките й, как изобщо ходеше на тях? Та това същото русо създание ме избута от вратата и влезе вътре. "Къде е ?" -" Кое?" - не я разбирах. " Как кое? Джъстин много ясно! Къде е ?" - "Откъде да знам.." - отвърнах и аз, а тя ми хвърли убийствен поглед. "Тук съм бебчо" - чу се гласът му от стъпалата зад мен. "Мечоо.." - извика тя и буквално му се нахвърли отгоре. Едвам се сдържах да не избухна в смях.
Обърнах се и веднагически изхвръкнах от мястото на което се намирах. Нямах никакво желание да гледам такива сцени. Влязох във всекидневната при Кер и тя ми се усмихна.
Кер: Почти сме готови, ще повикам Джъстин..
Аз: Кер, чакай. - извиках и аз като я хванах за ръката. - Той е малко зает в момента.
Кер: О, стига Ана, какво ти става? - отвърна ми тя и излезе от стаята. Не исках да вижда сцената, на която аз бях свидетел. Но от друга страна, тя казваше, че го харесва..нека разбере, че няма шансове с него. Въздъхнах и реших да звънна на татко и да му кажа, че при мен всичко е наред. Кой знае колко се е притеснил, когато не съм му звъннала, но от този пуяк Джъстин, въздух не мога да си поема. Отидох в стаята си и взех телефона ми.
Харесай :*
Коментирай :3
Гласувай <3
