- Не, не мога....Казах не, Наташа ! - ударих с папката по масата и се изправих.
- Но, сър..
- Млъкни. Искам веднага да уволниш отговорника за това и да ми доведеш Джордж ! - заповядах и извадих телефона от джоба си. Наташа побърза да излезе от кабинета ми, понякога така ме изнервяше това момиче.
- Роджър, да аз съм.. трябва да замина за Ню Йорк този следобед, спешно е. Ще пътувам с придружител...Това не ме интересува.. Добре. - затворих телефона, мразех, когато нещата се объркваха. Обърнах се и срещнах погледа на Ана срещу мен. Тя не казваше нищо, просто ме наблюдаваше, сякъш бях някаква странна антика.
- Здравей.
- Здравей. - отвърна ми тя след около минута. - В Ню Йорк ли ще ходиш ? - гледаше ме някак преценяващо.
- Налага се. Има проблем в една от фабриките. - тя отново не каза нищо. - Ще дойдеш ли с мен ?
- Джъстин, имам много работа тук. Не забравяй, че подготвяме ревю. - тя се приближи към мен.
- Как бих могъл да забравя.. - изсумтях аз и погледнах встрани издразнен при спомена, че тя работи с онзи пуяк!
- Хей, отново тази твоя ревност! - тя също се издразни, но няма да си променя мнението. Има нещо в онзи мъж което никак не ми харесва и ако дори посмее да я пипне с пръст ще съжалява и то МНОГО ! - Колко време ще останеш там ?
- Не знам. Но ще се върна възможно най-скоро. -гледахме се известно време, когато аз се наведох към нея рязко, усетих как цялата настръхва и се усмихнах, знаех, че иска да я целуна, но все още нямаше да го направя. Увих ръката си около кръста й и я прилепих към себе си. Тя си пое дълбоко дъх и сякаш спря да диша.
- Искаш ли да те целуна Ана ? - попитах я аз. Тя кимна много бавно. - повдигнах едната си вежда и се наведох към врата й, вдишвайки невероятния й аромат. Нямаше да я целуна, докато не ми кажеше. Тя сякаш прочела мислите ми каза...
- Ц-целуни ме, Джъстин.. - гласът й трепереше от желание. Обхванах лицето й с ръце и я погледнах право в очите, след което бързо слях устните си с нейните.... На вратата се почука, но не обърнахме внимание. Чукането се повтори и тя се отдели от мен.
- Зает си. Аз също. - изглеждаше засрамена. Все едно е направила нещо много нередно. - Желая ти лек път и ще ми липсваш. - много бързо ме целуна и отвори вратата на кабинета ми, пускайки Джордж да влезе.
- Ще ти се обадя по-късно! - извиках след нея. Господи това момиче!
МИСЛИТЕ НА АНА
Вървях бързо по коридора към кабинета си. Беше ми гадно, че се налага Джъстин да замине, не исках да заминава! Имам нуждата да го усещам близо до себе си и то постоянно.
- Ана! - чух гласа на Майк до себе си.
- Да ? - погледах го изненадано.
- Получихме разрешение да използваме залата, която искаме за ревюто. Имаме два дни да приготвим всичко...което е много работа и никакво време. Предлагам да започнем веднага.
- Разбира се. Отивам да си взема чантата и тръгваме.
- Камионът вече е откарал всичко нужно, чакам те долу. - той ми се усмихна и ме хвана за рамото плъзгайки ръката си надолу. Стана ми доста неприятно, а й бях с рокля без презрамки. Усмихнах се фалшиво и побързах да се отдръпна от него.
- Ще работим до късно, ще ти трябва и яке. - съобщи ми той и аз отново се усмихнах фалшиво.
- Да, благодаря. - отвърнах и се запътих към кабинета си.
Цял ден с Майк оформяхме салона, вече бе станало 23:45 и не се чувствах никак добре.
- Аз мисля да тръгвам. - съобщих му и се подпрях на шкафа, защото не можех да седя права сама.
- Добре ли си ? Ще те закарам. - той побърза да вземе ключовете си и якето, като ми направи път да мина.
