За момент ми причерня. Очите ми веднага се насълзиха.
Ана: Кери, аз...
Кер: Знаеш ли какво? Спести си го! Не искам да чувам още от лъжите ти! Мислех, че сме приятелки Ани, мислех,...-преглътна- че си казваме всичко и не се лъжем, но явно съм грешала! - излезе от къщата затръшвайки вратата. В този момент се чувствах все едно някой е пробол сърцето ми с остър нож. Усетих как една част от него си отиде, няма я..или по-скоро съществува, но аз не я усещам. Сълзите започнаха да се стичат по лицето ми бавно и болезнено. От както мама почина, единственият човек, на когото можех да споделя всяко едно нещо което преживеeх (изключвам татко, защото все пак той е мъж) беше тя, Керъл. И не можете да си представите колко ужасно се чувствам в този момент, че и причиних всичко това. Джъстин дойде до мен и ме прегърна силно, което поне малко ми помогна, колкото да не се строполя на пода. Стояхме така известно време. Напълно оставих работата на заден план, днес определено щях да пропусна да отида. Джъстин ме успокоява около 30 минути, когато баща му не му се обади и каза поне един от двама ни да отиде, защото имало да се свърши някаква важна работа относно поръчка и разбрах само това. Той ме остави с обещанието, че ще се опита да дойде възможно най- бързо, а аз не се чувствах никак добре. За 100-тен път звънях на Керъл, но тя така и не ми вдигна. Господи, какво направих?! Разбих сърцето на най-добрата ми приятелка двойно. Първо тя загуби всякаква надежда за момчето в което се бе влюбила, а след това и аз.. Може би никога няма да се го простя, не, не, може би, а със сигурност няма да си го простя! Защо позволих това да се случи? Защо се поддадох на изкушението и направих такава огромна грешка. Всъщност..грешка ли беше за мен това, че преспах с Джъстин?
Не ! Всъщност изобщо не го мислех за грешка. Вътрешно се радвах на това което ми се случи снощи и ако имах възможност да избирам отново, може би пак ще го направя. Не ми пука какво ще се случи от тук нататък, нощта, която прекарах с Джъстин беше най-хубавата в живота ми и не съжалявам. Питах се единствено дали той изпитва нещо към мен или бях просто една бройка. Избърсах от лицето си поредната сълза, която се претърколи. Какво да правя сега? Иска ми се да има начин да си върна приятелката. Все трябва да има нещо което да мога да направя....... и тогава се сетих, дойде ми една прекрасна идея и се надявах да ми прости по този начин, но щях да изпълня плана си след няколко дни, за да може и тя и аз да се успокоим малко, а през това време ще се опитам да разбера какви точно са чувствата на Джъстин към мен. Добре и какво се очаква да правя сега тук ? Сама в голяма къща -.- Може би трябваше да отида на работа, за да се разсея малко, но вече беше доста късничко. Часът наближаваше 19:30. Поръчах китайска храна. Предположих, че когато Джъстин дойде ще е гладен. Намерих една комедия, исках поне малко да си повдигна настроението от днес, преоблякох се и дооправих къщата, защото имаше неща, които не ми харесваше как стоят. Погледнах часовника, беше 21:10. Къде ли беше Джъстин? Тъкмо реших, че няма да дойде и тръгнах да изкачвам стълбите към стаята ми, когато на вратата се позвъни. Изтичах по най-бързия начин и отворих.
Ана: Хей, ти дойде!
Джъстин: Съмнения ли си имала? - погледна ме леко намусено - как бих могъл да не дойда при красавица като теб?! - извади иззад гърба си един голям букет с червени рози - това е за теб! - усмихна ми се сладко и ме целуна..минаха едва няколко часа, но целувките му ми липсваха толкова много. Отвърнах му като вкарах езичето си при неговото и в продължение на няколко минути така си играхме двамата.
Ана: Благодаря, прекрасни са! - казах след дългата целувка.
Джъстин: Също като теб. - целуна ме по челото. - Какво стана? Какво прави цял ден?
Ана: Измислих как да се извиня на Кери и ...оу поръчах китайско, реших, че може да си гладен, а след това, ако искаш може да гледаме филм? - усмихнах му се .
Джъстин: Звучи страхотно! - прегърна ме.
~МИСЛИТЕ НА ДЖЪСТИН~
Цял ден ми беше супер тъпо на тая работа. Единственото за което мислех беше Ана и нямах търпение да се прибера и да я чувствам отново близо до себе си.
Прегърнах я, но усетих, че й има нещо.
Джъстин: Хей, какво има?
Ана: Нищо...
Джъстин: Би ли ме погледнала в очите, ако обичаш! Не можеш да ме излъжеш, нали знаеш?!
Ана:Няма значение.. хайде да ядем.. - запъти се към кухнята, на аз я хванах за ръката и я спрях.
Джъстин: Кажи ми! - повдигнах настоятелно брадичката й, за да може да ме погледне в очите.
Ана: Джъстин......аз.........питах се.............какво изпитваш към мен? - погледна ме с насълзени очи, очакваше моят отговор и се страхуваше много от него, усещах го.
Джъстин: Ела тук - придърпах я към мен и поставих главата й върху гърдите ми. - чуваш ли това? Чувствам, че това биене вече не може да бъде възможно без теб! Виждам света черно-бял без теб...Не знам какво ми направи Ана, но определено не мога да живея без теб!
