Това, което последва не беше най-приятното нещо на света. Той ми се молеше да му дам втори шанс да променя мнението си за него, но истината е, че това няма как да стане. Дълбоко в сърцето си аз чувствам, че между нас не може да се получи нищо друго освен приятелство! Прибрах се в къщата с не огромно желание. Беше късно през нощта и се надявах всички да спят, уви, щом влязох в стаята ми заварих Джъстин, лежащ на леглото, изглеждаше замислен, но изражението му бързо се промени при влизането ми.
Ана: Какво правиш тук?
Джъстин: Какво стана ?
Ана: С кое?
Джъстин: Знаеш с кое! С Ерик!
Ана: Разделихме се Джъстин! Разделихме се, разбих му сърцето и сега ме боли! - почти заплаках аз. Той ме погледна в очите, това негово изражение не показваше нищо! Не знаех за какво мисли в момента, не знаех и какво чувства.
Джъстин: Съжалявам..
Ана: За какво? Ти нали точно това искаше?! - повиших му тон.
Джъстин: По-тихо! Ще ни чуят.
Ана: Не мислиш ли, че...... - чу се почукване на вратата ми.
Кер: Ани? Какво става мила? - опаа, загасихме. Вкарах Джъстин в банята ми и за мое съжаление вратата не се заключваше и остана леко притворена.
Ана: Нищо, тъкмо мислех да си лягам.
Кер: Може ли да вляза?
Ана: Да, добре.. - тя влезе и огледа стаята, което сериозно ме притесни.
Кер: Чух някакъв шум от стаята ти и реших да проверя..
Ана: Да, говорех с татко по телефона. Ти какво прави?
Кер: Нищо, гледах телевизия. Джъстин и онази пачавра се натискаха горе, не можеш да си представиш колко ме наранява това Ани. - това беше наистина неловко, като знаех, че Джъстин чува всичко.
Ана: Не ме интересуват те и би трябвало и ти да спреш да се интересуваш от тях. - исках да и кажа за това с Ерик, но ще го направя, когато наистина сме насаме.
Кер: Както и да е. Аз си лягам, ще се видим утре! - дойде до мен и ме прегърна, след което излезе от стаята.
Джъстин: Значи така, а ?
Ана: Какво?
Джъстин: Не те интересувам?
Ана: Може би, а и какво ти пука ?
Джъстин: Ами не знам. - телефона ми звънна.
Ана: Ерик е . - Джъстин видимо се напрегна, а аз вдигнах.
Ана: Какво става?
Ерик: Има друг нали?
Ана: Какво?
Ерик: Срещаш се с някой друг, за това ме остави нали ? Хайде, признай си ! - викаше ми той, а аз не знаех какво да направя.
Ана: Аз..не...
Ерик: Не ме лъжи Ана, ти си като всички други, но наистина за момент си помислих, че си различна! - затвори ми.
Джъстин: Какво стана? - не му отговорих. Попринцип съм силно момиче и рядко аз бих заплакала, но явно това беше един от онези редки моменти.
