Тези негови думи леко стреснаха Ана. Запита се..коя ли е тя? Как ли се казва? Дали е по-хубава от нея? Какво се е случило, че вече не са заедно? Но просто реши, че сега не е времето да задава въпроси, за това се отпусна до своето момче и след малко заспа в прегръдката му. На сутринта се събуди в 7:10 от поредният звън на алармата. Спря я и се надигна, Джъстин си спеше така дълбоко, че сигурно и с танк да стрелят до него пак нищо няма да разбере. Облече се и реши вече да го събуди, за да не закъснеят (или не отидат) ОТНОВО на работа ;д.
Ана: Джъстиинн! - няма отговор - Време е да ставаш вече!
Джъстин: Остави ме мамо.. - промърмори той.
Ана: Нали не искаш отново да закъснеем за работа, маминото ?! - тя трудно се сдържаше да не се засмее.
Джъстин: Ще стана, ако получа целувка! - заяви Джъстин поглеждайки Ана с едно око.
Ана: Ами добре. - тя отиде до него на леглото и го целуна по бузката. - Хайде ставай сега! - тя се изправи и стъпи на земята, но в този момент две ръце я хванаха, връщайки я отново на предишното и място, но този път легнала.
Джъстин: Не си ми даде целувката. - той се надвеси над нея, гледайки я в очите, тя леко се изчерви и отмести погледа си в страни. - Толкова си сладка, когато се изчервиш, че едвам мога да ти устоя! - Ана се усмихна и лицето и засия, тя имаше прекрасна усмивка. Джъстин се приближи и устните им се сляха в една наистина страстна целувка. След малко най-после той стана, за да се приготви. След 1 час двамата влязоха във фирмата държейки ръцете си и с усмивка на лице. Всички отново започнаха да ги поздравяват с добър ден и т.н.
~МИСЛИТЕ НА АНА~
С Джъстин цял ден бяхме натоварени, кой на заседания, кой се разправяше с поръчки, почти не се видяхме. Вечерта, когато работното време приключи се запътих към асансьора и реших да му звънна. Точно извадих телефона си и той ме изпревари ;д ЛОЛ ;д Вдигнах му бързо..
Джъстин: Хей, какво правиш, мила ? - попита ме той.
Ана: Тъкмо свърших и отивам към паркинга.
Джъстин: Така ли ? Изчакай ме там, аз сега идвам. - каза ми той и ми затвори. След минута той се зададе от едната страна, на голямото подземно помещение, дойде до мен и се усмихна.
Ана: Защо си толкова щастлив?
Джъстин: Защото виждам моята принцеса! - той ме целуна и се качихме в колата, но след малко забелязах, че не отиваме към вкъщи.
Ана: Джъстин, какво става? Къде отиваме, това не е пътят за вкъщи...- погледнах го с интерес.
Джъстин: Това, мила моя е изненада. Трябва ти малко почивка, тези дни ти се насъбра много.Докато Джъстин шофираше телефонът му звънна..
Ана: Аз ще отговоря - казах му и вдигнах - Ало ? - от другата страна се чу женски глас...
Момичето: Джъстин ? Къде се губиш скъпи, обеща ми, че ще дойдеш тази вечер ? - усетих болката в сърцето ми, "скъпи" ? Коя беше тази ? Защо го наричаше така ? Очите ми се насълзиха. Джъстин се обърна към мен с усмивка, но щом ме видя замръзна.
Джъстин: Какво става ? Кой е ? - започна да ме пита той. Аз изпуснах телефона и се обърнах към него.
Ана: Спри колата ! Искам да сляза ! - извиках аз и сълзите започнаха да се стичат по лицето ми неудържимо.
Джъстин: Кой беше, Ана ?! - повиши ми тон.
Ана: При кого щеше да ходиш тази вечер ? Имал си планове, но аз ти ги провалих, така ли ? - виках му също.
Джъстин: Какво? - погледна ме учудено той.
Ана: Стига, Джъстин! Не ме лъжи гледайки ме в очите, твърде е болезнено. Казах да спреш колата !
Джъстин: Няма да стане, първо ще говорим. - и двамата млъкнахме и след малко забелязах, че напускаме града, но не му казах нищо, нямах намерение да му проговоря в скоро време. Не си мислете, че се държа детински, той си го заслужава !! Наистина бях наранена. Изведнъж колата се отдели от магистралата и сви в някакъв тесен, черен път. След около 15 минути спряхме и аз се огледах, пред мен се намираше нещо като хижа, личеше си, че е старичка, но когато влязох вътре всичко беше много уютно и обзавеждането беше ново, явно външността е само за прикритие. Е, аз не се застоях да се порадвам на обстановката, изкачих се по стъпалата без да казвам нищо и се пъхнах в първата стая, която се изпречи на пътя ми, като заключих вратата. Огледах стаята, имаше едно легло за двама, две нощни шкафчета, огледало, тераса и няколко картини, както и гардероб с нормални размери. Хвърлих се на леглото и сложих една от възглавниците върху лицето си като извиках в нея, колкото сила имах, така изливах яда си понякога.. Стоях така известно време, когато изведнъж вратата не се отвори, а аз си мислех, че съм заключила, странно O.o .. Нямаше смисъл да се обръщам, отлично знаех кой е.
Ана: Не, не може да влезеш, мерси, че почука. - казах аз студено, като още стоях с гръб към вратата.
Джъстин: Виж, трябва да поговорим.
Ана: Не ми се слуша !
Джъстин: Но се налага да ме чуеш. - заяви той леко раздразнено - Човека, момичето, което се обади е братовчедка ми, с нея така си говорим понякога, за да се шегуваме един с друг. - обърнах се към него и се загледах в лицето му изучавайки всяка една частица, исках да разбера дали казва истината - Тя е болна от рак и аз и бях обещал, че ще мина утре да я видя, но тя явно се е объркала и си е помислила, че е за днес, за тов-.... прекъснах го
Ана: Господи! Аз съм ужасен човек! - отново очите ми се насълзиха - а..аз..не знаех, Джъстин..толкова съжалявам - той дойде до мен, като ме прегърна.
Джъстин: Ей, ей, успокой се. Ти не си направила нищо лошо, нямаше от къде да знаеш за това. - той се усмихна и ме целуна по устните, а аз му отвърнах като задълбочихме целувката, но след малко го прекъснах.
Ана: Може ли да дойда с теб при нея ?
Джъстин: Разбира се, принцесо, тя би се зарадвала. - той се усмихна и отново ме целуна, ах това момче, няма спирачки... ;д
