Историята на едно момиче,наранявано много пъти. Плакало толкова много,че спряло да се усмихва.Момиче,чието сърце е разбито на толкова малки парченца,че всеки опитал се да ги събере ,е по-вероятно да се пореже, отколкото да го залепи.
След дълго тър...
-Какво е имало между теб и кретена от партито? -Не те разбирам? С кой кретен,те са много . Един стой срещу мен в момента. -Помни правилата ,Кимбърли. Един месец без да ти говоря. -Или приближаваш. -А ,не си забравила значи. -Как ще забравя? -Еми тогава отговори на въпроса ми. Или предпочиташ да си ми гадже?-самодоволна усмивка се появи на лицето му,като последното го прошепна на милиметри от лицето ми. Аз го избутах мигновенно назад. -Лично пространство ,моля. -Не ми отговори на въпроса. - Уффф,хубаво. С Джош излизахме. -Как се върза точно с него,по дяволите? -Пип,пип,пип имаш само по един въпрос. Мой ред е. -Това беше допълнение към въпроса ми,но както кажеш. -Уау,надувкото веднъж да каже,че съм права за нещо. - Не съм го казал,просто не ми се спори.Хайде задай си въпроса. -Ок. Хмм...защо се премести в моето училище? -Лесен въпрос. Мениджъра ми така реши. Да завърша образованието си сред връстници,а не вкъщи с частни учители. Да имам нормален живот,от който да почерпя за своето кариерно развитие. Да пробия в друга област,може би. И най-важното да бъда аз просто Джейсън, а не Джейсън звездата. -Уоу,доста си противоречиш. -Какво имаш предвид? - Ами още от както се запознахме,не спря ,да повтаряш ,че си звезда . А сега заявяваш,че точно за такъв не искаш да те възприемат. Доста противоречиво,не мислиш ли? -Просто още не съм свикнал да съм такъв,а и ти не спираш да ме провокираш. -Каза го господин ,,Аз съм звезда и ти не трябва да се държиш така с мен. Аз винаги съм прав и всички трябва да ми се кланят!" -Никога не съм го казвал . -Но го показваш с действията си. -А на теб щеше ли да ти е лесно, ако още откакто се помниш всички искат ти да си най-добрият,ако не можеш да излезеш с приятели, защото тренировките или вокалните упражнения не свършват,когато се умориш или имаш планове ,а когато стане идеално. Ако трябва да учиш докато пътуваш ,за да не изоставаш с ученето и да не разочароваш родителите си. Да продължавам ли?! - Не е нужно. Може и да не ти е било лесно ,но защо се държиш така? -Просто живота ми не е лесен и затова както ,когато се запознахме просто се държа така както с времето ми се е налагало. -Но не е нужно. Просто бъди себе си. - Ами, ако не знам кой съм? -Тогава разбери.-казах му ,като се вгледахме в очите на другия. -Ще се опитам. Чухме звънеца и сякаш се оттърсихме от транса,в който бяхме попаднали. Прибрах си нещата в чантата и я преметнах през рамо.Когато се обърнах ,той просто стоеше и ме гледаше. - Да разбирам ли, че се оттървах от теб за месец?! -Иска ти се. Не си довършихме играта. -Времето ни свърши. -За днес да. Утре ще довършим. -Но .. - Без ,,но",заедно сме наказани забрави ли? -Не,за съжаление. -До утре ,Кими. Нямам търпение да те победя. -По-скоро аз теб. -Силни думи за губещ. -Странно и аз това си помислих,като те чух. -Хаха,до утре ,Кими. Преди да успея да кажа каквото и да е ,той излезе . Въздъхнах и реших да се прибирам. Това ще е едно изтощително наказание .
Какво мислите? Май не се получи много интересна главата,но пък видяхме нов аспект от живота на ,Джейс. Обичам ви😘😘🤩
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
