No more tears

Наказана

Гледна точка на Кими
Цяла нощ се въртях ли ,въртях в леглото и щом затворих очи , алармата ми започна да звъни и ми идеше да се гръмна. Просто простенах и я спрях,като си казах ,че още пет минути,никому не вредят.
След някакво време телефона ми почна пак да звъни ,но за мое учудване не бе алармата ,а Браян.
-Хей,сестричке !-прозвуча гласът му,необичайно весел за обикновен човек,но не и за него.
-Брай,да не си надрусан!?-присмях се дори на собствената си представа, брат ми да се друса.-Кой е  щастлив толкова рано сутринта?
-Първо щастлив съм да чуя малката си сестричка,която между другото не се сеща за мен и второ е 07:45,ти не трябва ли да си напът за училище вече!?
-КАКВО?
-Хахаха,хайде оправяй се ,поспаланке. После ще ти звънна.Чао.
-Чао и не е смешно!
-Напротив,даже доста!-каза преди да затвори телефона.
Набързо минах през банята,за да си измия зъбите и лицето.
После облякох първите дрехи,които мернах в гардероба. Оказаха се червен топ и сини дънки. Сресах си косата.
Взех си чантата,в която си пъхнах един банан от фруктиерата в кухнята и телефона. Парите и чифт слушалки винаги са си вътре. Наметнах си черното кожено яке от вчера и обух черни пантофки тип балеринки и побегнах.
Добре,че училището е на двайсет минути път от вкъщи.Когато стигнах погледнах часа и разбрах,че остават петнадесет минути от първия час.
Е,не е чак толкова лошо.
Щом отворих вратата,всички погледи се забиха в мен.
-Ооо,госпожицата е решила да ни удостой с присъствието си ,в иначе скучния ни час.-поде със сърказам и най-вече злоба химичката.
-Госпожо,успах се и много се извинявам за закъснението. Може ли да остана в час?-започнах най -любезно да говоря.
-Ами аз какво ,дали да почна да идвам десет минути преди края на часа и да се извинявам с това ,че съм се успала,а?-почна да ми говори със злобен сърказам,а класа да се подхилква.
Прехапах устната си ,за да не и кажа,че въобще не ми пука за тъпия час,а още по-малко за нея.
-Е,какво няма ли да почнете да се оправдавате,госпожице?
-За какво да се оправдавам ,за пръв път закъснявам и Вие ми говорите така всякаш е редовно. Отнемате от времето на останалите от класа,защото просто не Ви се занимава да преподавате,но си получавате заплатата от солидната такса,която родителите ни плащат! Можеше просто да ми кажете да седна или да ме изгоните,но не решихте да се заяждате с единствения човек,който проявява уважение,дори незаслужено и не само привидно към вас.
Щом свърших с ,,речта"си,ченето на г-жа Стивънс ,щеше да падне,а всички останали бяха в шок, както самата аз от думите ,които изрекох.
Стивънс , просто затегна челюстта си и ми посочи единственото празно място,добре де бяха две,но едно до друго и всички други бяха заети.
Аз просто го заех и тъкмо,когато го седнах и въздъхнах от облекчение, пред мен беше поставена бележка за наказание,лично от ,Стивънс.
-Наказана си,за три дни да оставаш по два часа след училище.
-Госпожо,но аз...
-Нито дума или ще е една седмица !-предупреди ме тя с яростен поглед  и аз затворих уста ,но продължих да я гледам право в очите.
Тя въздъхна и отиде до дъската,като тъкмо да си отвори устата и вратата отново се отвори с гръм и трясък.
Госпожата,погледна към вратата яростно ,но щом видя, че на вратата е почти падналият Джейсън Задника Джонсън лицето й поомекна.
-Извинете,госпожо,че закъснях. Успах се.
-О,няма проблем ,миличък.-аз погледнах към тях с повдигната вежда и си казах,,Ама тя сериозно ли?".- На всеки може да се случи, заповядай.-каза тя ,смеейки се.
-Ама Вие сериозно ли!??-почти извиках от раздразнение.
-Аз какво ти казах,Кимбърли!?-погледна ме заплашително,а щом си отворих устата да кажа нещо,тя ми изшътка.
По дяволите,изшътка ми.-Край ,вече наказанието ти е една седмица!
-Сядай,Джейсън и дано лошата компания,не ти повлияе.-продължи тя като за последно ме стрелна с лош поглед.
Сериозно ,лоша компания ?Как ли не са ме наричали,но лоша компания!!!!
Тъкмо господинчото се настани до мен и звънеца би.
Взех си чантата и тъкмо да изляза,но гласа на вещицата ме спря.
-Кимбърли,забрави си бележката с наказанието.
Върнах се и си взех тъпата бележка,а погледа й беше повече от самодоволен.
Сериозно,какво не и е наред????
Цял ден мина в слушане на песни ,въобще не ядох,просто нямах апетит и не ми се занимаваше с нищо. Бях в кофти настроение цял ден и в още по-кофто настроение щом стана време за наказанието.
Щом влязох в стаята за наказания нямаше никой, освен полузаспалият учител по заместване на пенсионираната му колежка по философия.
Подадох му бележката и дори той ,който е от една седмица в това училище бе изненадан да ме види тук.
Седнах на втория чин и се загледах през прозореца.
Телефона на учителя звънна и той излезе да говори,след малко се върна крайно развълнуван,притеснен и щастлив.
-Виж ,жена ми ражда и ще трябва да ви оставя сами само да се появи и другия наказан. Нали мога да ви се доверя и да ви оставя сами?
-Първо , честито и разбира се.Второ ,другият може и да не се появи...
-Тук съм -оповести незнайно кого влезлият Джейсън -и по-добре тръгвайте,жена Ви има нужда от вас.
-Довиждане деца-каза вече излизащият през вратата учител.
-Какво правиш тук?-попитах идиота застанал пред мен.
-Как какво ? Наказан съм.
-И как така си наказан ,на всички преподавателки всякъш мед им капе от устата щом те видят.
-Да ,ама господина по физическо още не е обърнал резбата-засмя се насреща ми и се настани до мен.
-Случайно да не би да пропусна всяко друго празно място в подчертавам  ПРАЗНАТА стая?
-Не. Просто си помислих,че щом сме сами ,може да си поговорим,за да не ни е скучно .
-Говори за себе си,аз ще слушам музика.-казах като взех чантата си и почнах да си търся слушалките,докато не осъзнах,че съм ги оставила в шкафчето си.-Мамка му!
-Е,явно ще ми правиш компания.-чух самодоволният глас на Джейс.

Ето я  и новата глава,както обещах. Какво мислите как Джейсън се е оказал при наказаните?
Дали ще се избият?😂😂😂
Обичам ви😘😘😘😘

П.С. Това е най-дългата глава (до сега) 1050 думи!