No more tears

Скъпа,ще ми се молиш да си от тях!

-Айде знам ги аз тези "приятелки". Защо просто не си признаеш,че си луда по мен и да не се правиш на трудна,а?
Знам ги много добре такива като теб. Правиш се на нещо,което не си.Ти си поредната материалистка,готова на всичко,за да се похвали със завоеванието си . Но ,скъпа запомни едно не съм играчка,аз съм играча,а всяка е само поредната.
-Първо,аз не съм всяка,второ,ти си дори по-голям идиот отколкото предполагах и трето,ти не знаеш нищо за мен и нямаш никакво право да определяш каква съм. Радвам се,че не съм ти фен,защото това е най -лошият избор за идол ,който човек може да направи.
-Ти сама каза,че човек не може да определя някой още при първата им среща. Тогава защо ти самата го направи?
-Защото за разлика от мен,ти ми даде причина да го направя!
-И причината е, че не искаш да ме опознаеш насаме!?
-И причината е ,че парите на мама и тати не купуват всичко и ти трябва вече да го научиш! Причината е,че не всичко,което желаеш ще е твое! Причината е,че аз не съм играчка и никога няма да бъда,още по-малко твоя!
-Скъпа,ще ме молиш да си от тях!
-Само в мечтите ти,скъпи!-казах подигравателно.
Ха,той за какъв се взе,да не съм някоя от играчките му!
Ако си мисли,че ще се разпорежда с мен, за каквото и да е ха ,ще има да взема!
Попитах госпожата дали мога да изляза от часа й ,като казах ,че е спешно,тъкмо се бях отчаяла ,когато най-неочаквано тя разреши .
Тъкмо излизах през вратата и звънеца би,гадост молих вещи...така де,госпожата да изляза напразно.
Тръгнах по коридора ,който вече беше доста оживен,за да стигна до шкафчето си и когато го направих, ми се доповръща от гледката. Джош-бившия ми и Сара новото му гадже ,сами ще видите каква е ,се натискаха като за последно на МОЕТО шкафче .
-Кхъм-изкашкях се до тях ,а те никаква реакция,така и втория път,е добре чао,чао на доброто възпитание.
-Наемете си стая,но само се разкарайте от шкафчето ми.-е,мисля,че бях мила. Можех да бъда далеч по-лоша.
-А,Кими не те видях.-каза той ,като я избута от себе си и почна да си оправя косата и дрехите,а тя измрънка недоволно. Но по важното е,че все още не ми даваха път до шкафчето ми!
-Да,да все едно . Мръдни да си стигна до шкафчето.-казах аз,толкова пренебрежително,че все едно му казвам колко е хубаво времето днес. Ха ,той какво си помисли,вече няма и помен от старото ми наивно аз.
-Хей ,това че ревнуваш не ти дава правото да ни прекъсваш. Престани да се навърташ около МОЕТО момче. Разбери го ,веднъж направил грешката да тръгне с теб,никога не би я повторил.-каза фръцлата пред мен,а аз и се изсмях в лицето.
-Първо,аз да ревнувам него !? Ха,как ли пък не -казах подигравателно сочейки го.-Второ,я се осъзнай ! Не аз ,а той се навърта около мен,не си ли се замисляла ,как така винаги се озовавате натискащи се пред мен,а не си ли виждала как ме гледа!?Явно според него грешката му не е,че беше с мен,а си ти.
В този момент ,с последните си думи явно я вбесих още повече и дори стиснатите й ръце в юмрук и ядосаната гримаса не й стигна ,затова понечи да ми удари шамар,но една ръка я спря. Тя объркано погледна към притежателя й,погледна вече,може би бившето си гадже ,първо,объркано ,а после с горчива усмивка,дръпна ръката си и ме погледна,а аз и се усмихвах. Невярваща тръгна по коридора. Джош ме погледна тъжно,а след това и нея докато се отдалечава и тръгна на някъде. А на мен желанието ми за учене изчезна.
Може да ме мислите за ужасна в момента,но за всичко си има причина. Преди нямаше да отговарям така,щях да се разплача и да оставя да бъда тъпчена,но много неща от тогава се промениха. Едно от тях съм аз.
Прибрах се и се пльоснах на дивана в хола,забила очи в тавана,сякаш е най-интересното нещо. Просто мислих и неусетно съм заспала с чувството за вина. Вината ,че колкото по-силна ставам,толкова повече се превръщам в това,което мразя.