No more tears

Голям длъжник си ми

ГТК
Събудих се и не се учудих. Когато искам да остана сама ,винаги идвам тук. Събудих се с усмивка,но тя бързо премина в стряскане и пльоскане по задник от люлката. Защо ли? Ами може би от малкото момиченце взиращо се в мен от отсрещната люлка.
-Ъъъъ....защо ме гледаш така?- попитах .
-Гаджето ти ми каза да те пазя-отвърна ми тя,а аз станах от земята и заех мястото си на люлката.
-Ъъ..добре....чакай аз нямам гадже.
-Добре де,баткото. И той така реагира. Само,че аз трябва да тръгвам. Мама ме чака. -каза и изтича напред , но изведнъж спря и се обърна към мен - И да не забравиш якето на баткото.-усмихнато изрече ,аз я изгледах тъпо,а тя ми посочи с глава якето ,което лежеше на мястото,на което се приземих.
Исках да я попитам кое е било момчето ,но когато се обърнах вече я нямаше.
Колко странно. Реших,че щом се прибера веднага ще разкажа на Чери.
Само при мисълта за нея всичко от последните шест месеца ме връхлетя. Любовта,предателството,
болката,гнева. Бях предадена многократно,но явно и Чери е решила да се подиграе с чувствата ми.
Снощи бях на ръба,но днес ще покажа на всички колко съм силна.
Ще им покажа,че никой , абсолютно никой и нищо не може да ме нарани,въпреки че отдавна не съм цяла. Никой няма да го разбере и няма да позволя да се случи.
Без повече сълзи.
Вече никой няма да ме наранява.
Взех коженото яке от земята и го облякох. Беше ми малко големичко,но всякаш ми придаде сила.
Пооправих косата си с ръце и се отправих към апартамента ми и "най -добрата ми приятелка",която ми беше като сестра.
Когато се прибрах ,отидох в стаята си и си взех бърз душ. Измих си зъбите и облякох тесни черни, скъсани на коленете дънки и бяла блуза с черен надпис ,,I'm back,bitch".
Взех си черни боти на платформа и якето на момчето от парка. Не знам защо ,но много харесах това яке. Всякаш ми придаваше увереност.
Взех си телефона и пари и се запътих към любимото си място,а именно в една малка ,но много уютна сладкарница на пет минути от училище.
Взех си парче шоколадова торта и кола . Седнах на обичайното си място,а именно на масата до прозореца.
Обичах да гледам минаващите хора. Това всякаш ме откъсва от света в мой малък собствен.
Звънчето на вратата оповести,че някой влиза.
Погледнах и познайте кой бе.
Господин Популярен и то сам. Ха къде ли му е свитата. И да аз и моята уста. След него влязоха три момчета и две момичета огласявайки цялото помещение с фалшивия си кикот. Джейс поръчваше,а останалите насядаха на масата срещу мен. Когато ги погледнах по-добре разбрах,че момчетата са Сам,Чейз и Мат ,а момичета Клара и Бела. Те са от моя клас и на Джейс де,ама все тая.
Явно ,, популярните "са се надушили. Хм ,като кучетата. Е ,то е ясно Клара и Бела наистина си бяха кучки де,а момчетата свалячи . Лика прилика. Отделих поглед от тях и продължих да си хапвам тортичка и да гледам през прозореца.
Изведнъж някой ме потупа по рамото,а когато се обърнах останах крайно изненадана.

Гледна точка на Джейс
Щом се прибрах се изкъпах и тъкмо си легнах да спя,когато ми чух ,че телефонът ми звъни. Изсумтях,но все пак отговорх. Беше Чейз.
-Да.
-Да,само това ли ще кажеш ?
-Ъмм...хей!?
-Оф,все тая ,когато разбереш каква услуга съм ти направил ще ти се иска да беше казал нещо повече от това.
-И каква е прословутата услуга ?
-Познай.
-Ще ти затворя!-заплаших го аз .
Въпреки,че се преместих от около месец в града и тогава срещнах момчетата си станахме наистина близки.
-Добре де. Уредих те с яко парче.
-Кое?
-Клара.
-Не.
-Как не?
-Човече не бих излязъл с нея.
-И защо?
-Та тя ми се лепна веднага щом ме видя.
-Хайде деее-примоли ми се,хах тук има нещо .
-Я,кажи ти къде си в цялата тази история.-понечи да каже нещо,но аз бързо го прекъснах-И не дей да ми казваш ,че е от добро сърце или нещо такава. Хайде казвай.
-Ами исках да поканя Бела да излезем,знаеш като на среща. Но като ме погледна с тези нейни големи,невинни очички и не успях почнах да губя увереност и накрая замазах положението със излизане по приятелски.
-Не разбрах къде съм аз в тази твоя история,която признай си си е смешна,хаха.
-Смей се ти,смей се. Та нека продължа. Тя каза,че е заета,защото ще излиза с Клара ,а аз и казах ,че това е идеалното,защото ти харесваш Клара,но не знаеш как да й го кажеш,защото никога преди не си изпитвал толкова силни чувства . И че си малко неуверен.И преди да мислиш планове за моето убийство няма да сме само четиримата. И Сам и Мат ще дойдат. Ще отидем в сладкарницата до училище. Там не ходи никой,а правят най-хубавите торти.
Хайде ,помогни на влюбения си приятел .-примоли ми се.
Реших да му помогна ,все пак ми е приятел.
-Еееее?-наруши мислите ми той.
-Голям длъжник си ми.