Love for two (Завършена)

Защо все на мен?

Събудих се в бяла стая, главата ме болеше страшно много , но въпреки това станах от леглото  защото имах чувството че съм лежала цяла вечност. Видях че  Jimin  го нямаше което беше много много странно. Уплаших се, че може да му се е случило нещо, но се успокоих когато го видях да влиза в стаята с две големи торби.
Jimin: Добро утро. Как си ?
Искаш ли закуска?
А нещо друго искаш ли?
Само ми кажи и ще ходя да го взема.
Аз: По спокойно, добре съм и няма да откажа да хапна малко.
Jimin: Донесал съм ти плодове, малко курабийки и ти купих палачинка защото знам,че ги обичаш.
Аз: Не аз не ги обичам, аз ги обожавам.
Jimin: Тогава повече няма да ти взимам палачинки.
Аз: Много добре знаеш,че ти си ми на първо място. Ам .....мога ли вече да си ходя , искам да отида при майка ми.
Jimin: Съжалявам че така стана, знай че каквото и да стане аз винаги ще бъда с теб.
Аз: Няма за какво да съжаляваш, ти не си виновен . Обичам те
Jimin: А аз те обожавам.
Двамата сляхме устните си в целувка , но отваряне на вратата прекъсна този момент.
Докторът: Така Лиса вече можеш да си ходиш , но първо ела да подпишеш едни документи.

20 минути по -късно вече бяхме в колата на Jimin .Плаках през целия път, беше ми ужасно гадно за татко.
Веднага щом видях къщата на майка ми слязох от колата и се затичах към входната врата.
Влязох вътре и видях майка ми легнала на земята, прегърнала една снимка на татко и плачеше.
Аз веднага отидох при нея и я прегърнах. Искаше ми се и татко да беше сега тук , но това вече е невъзможно.
Майка ми:Лиса утре е погребението на бащата ти.
Аз: Ще дойда.
Вече беше много късно затова реших вече да си тръгвам . Щях да се прибера пеша защото не исках Jimin да ме чака затова му казах да се прибира.
И ето ме, сама вървейки по една тъмна улица. Докато си вървях усетих че някой вървеше точно зад мен затова се обърнах, но нямаше никой. Успокоих се, но след една минута усетих как някой ме беше хванал здраво за ръката и ме дърпаше на някъде.
Аз: Пусни ме, педал такъв.
След мойте думи той ме стисна за ръката по- силно от което много ме заболя.
Аз:Пусни ме веднага .
???: Казах ти да мълчиш нали?Ти не ме послуша и сега си понасяш наказанието.
Аз:Марк ти ли беше.
Марк: Какво?
Аз: Ти ли уби баща ми?
Не се прави на идиот отговорими веднага.
Марк: Така става като не ме слушаш.И знай едно ще ти вгорча живота.
Аз веднага го ударих в слабините и избягах . След около 10 минути тичане най-накрая се прибрах, влязох и видях заспалия Jimin  на дивана. Сърце не ми дава да го събудя за да се премести в спалнията, но трябваше защото не можех да го оставя.
Аз: Jimin хайде отивай в спалнията.
Jimin  нищо не каза само ме прегърна и отново заспа като пън. Няма да лъжа беше ми добре така, затова останах така и заспах.

Ето ме с нова глава. Съжалявам , че не пусках дълго време но имах малко проблеми, надявам се главата да ви хареса 💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓💓