•Known Life• [ЗАВЪРШЕНА]

10.❦

- Здравейте! - поздравихме с Jimin момчетата и Юра.
- Ооо, ето я и втората влюбена двойка! - каза Jungkook и после се усмихна със заешката си усмивка.
- Как сте? - попитах ги.
- Ами добре. - казаха всички.
Двамата с Jimin си поръчахме пици с две Коли. Сега бяхме в една пицария. С Чим вече бяхме 3седмици заедно. Всичко вървеше много добре. Правеше ми и все още ми прави малки изненади всеки ден и това означаваше много за мен. V и Юра също са лудо влюбени като нас.
- Аз ще трябва да тръгвам. - съобщи ни J-Hope.
- И аз. - каза RM.
- Е, сега дойдохме. - замрънка Jimin.
- Имаме важна работа. - защити се J-hope.
- Аха! Схванах. - каза Jimin, но явно ние с Юра несхващахме.
- Ем, добре. Тогава чао. - каза Юра.
- Чао и от мен. - извиках аз преди да излезнат от пицарията.
След два часа с Jimin решихме да ставаме да си вървим, защото часът беше 22:30.
- Ние ще тръгваме. - съобщих им.
- Добре, но преди това мога ли да кажа на съме нещо на Юна? - попита Юра.
- Разбира се! - казах аз.
- Добре. Аз ще те чакам в колата.
Пицарията имаше паркинг и там беше колата на Чим. Юра ме дръпна по-далеч от масата, за да не чуят момчетата.
- Ам...аз такова...- зъцепи приятелката ми.
- Какво има? - загрижено я попитах.
- Ами Матю каза, че ще пребие Jimin някой ден когато е сам!
- Моля?!
- И аз не мога да повярвам!
И тогава видях как всички в заведението станаха на крака с уплашени лица. Гледаха към големите прозорци. Проследих на къде зяпат и останах потресена. Jimin лежеше укървавен на пътя и една кола пред него. Сълзите ми започнаха да се стичат по лицето. Затичах се към него. След като излязох от заведението от колата излезе.... Матю!
- Ти идиот такъв! Защо го направи?! - крещях в лицето му със насълзени очи.
- Защото искам ти да си моя Юна! Той не те заслужава!
- Ти не ме заслужаваш изрод такъв!- блъснах го аз и клекнах до Jimin.
Тогава дойдоха Техюнг и Jungkook. Започнаха да пребиват Матю и да го апсуват. Аз седях до Чим, хванала ръката му и притиснала до гърдите ми. Той беше припаднал или умрял! Не знаех какво да направя. Юра извика линейка и след 5мим дойде. Аз влезнах с Jimin вътре и не го пусках. Сълзите не спираха като водопад.

Седях на стола втренчила се в земята. Не можех да повярвам на случилото се. Бях пред болничната му стая. Юра галеше косата ми, а момчетата не можеха да си намерят място от притеснение. Тогава доктора излезе от стаята на Jimin и веднага станах.
- К-как е той? - попитах заеквайки от сълзи.